Чуждестранните инвестиции паднаха наполовина

19 октомври 2021 21:29
1350
4

Чуждестранните инвестиции в страната намаляват значително през първите осем месеца на 2021 г. За периода януари – август тази година нетният поток на преките инвестиции се равнява на 797.1 млн. евро, показват предварителните данни на Българска народна банка (БНБ).

Сумата е с над 1,2 млрд. евро по-малко или с 60.7% по-малко спрямо същия период на миналата година. За сравнение, нетният поток на преките инвестиции до края на август 2020 г. е на стойност от малко над 2 млрд. евро.

Пламен Димитров: Трябва да омекотим удара върху домакинствата през следващите месеци

От публикуваната на сайта на БНБ статистика става ясно още, че най-големите нетни положителни потоци по преки инвестиции идват от Люксембург, Нидерландия и Германия. От тези три страни в България са постъпили съответно 472.7 млн. евро, 296.7 млн. евро и 123.2 млн. евро до края на август тази година. Най-големите нетни отрицателни потоци пък са към Чехия и Швейцария, където сумите са съответно 238.4 млн. евро и 159.8 млн. евро.

Тук е редно обаче да се направи разлика между инвестиции и суми, постъпили от българските емигранти в чужбина. В първия случай средствата се инвестират в капитал като сгради, машини и пр. Реално това са суми от международни компании и спадът в техния размер може да се обясни с редица причини – намален интерес към инвестиция, свиване на разходите за инвестиции, пандемията и затруднените доставки, както и икономическата обстановка. Във втория случай пък това са пари, които българите изпращат на своите семейства, роднини или приятели, които живеят у нас.

Данните на централната банка показват, че пандемията засегна и паричните потоци, които българските емигранти образуват при изпращането на пари към свои роднини. За първите седем месеца на годината българите са превели едва 98 млн. евро или 7 пъти по-малко, съобщава БНР, позовавайки се на статистиките на БНБ.

За сравнение, през предкризисната 2019 г. българите зад граница са изпратили вкъщи рекордните над 1 млрд. евро.

„Това, което е важно е ролята, които тези пари „играят“. Емигрантските пари играят доста по-друга роля – на допълващ доход за много домакинства, особено по-бедните. Те най-често биват харчени за храна, за гориво, за покупка на дребна техника. Тяхното свиване в хода на кризата е не толкова удар в системата в икономиката, колкото върху домакинските бюджети. Този допълващ доход изчезва и това води след себе си разширяване на разликата в доходите на бедни и богати“, коментира Адриан Николов от Института за пазарна икономика.

Според него тези пари трудно биха могли да бъдат компенсирани по друг начин, защото и в момента не е ясно къде точно отиват тези пари, които влизат от чужбина.