Манипулации, които социалистическите диктатури крадат от религията, за да подчиняват лековерните

„Все за вас го правим“ е основополагащата лъжа, която трябва да обезоръжи и малкото функциониращи мозъчни клетки, които биха се опитали да формират собствена мисъл.

Демек, ако си против, си не само тъп, но и опасен за себе си; и по-важното – опасен за околните. Което предполага, че околните имат против „тъпотията“ ти и те ще бъдат насъскани срещу теб.

Също така, за да ви спасим по-добре, трябва цялата власт да е в наши ръце за неопределено време. Спестява неудобствата, а неудобствата са нещо, от което „лошите“ се възползват; нека им отнемем това оръжие.

Е, за кое е? За религията или за социалистическите диктатури?

Отговорът е…

… да.

Причината социалистическите диктатури да отричат религията и да я наричат „опиум за народа“, да я преследват и забраняват, е много проста: не обичат конкуренция.

Което ви обяснява защо кампаниите им са цветущи псувни, всяване на страх и единствено обръщане към емоциите и никога към разума. Разбирате къде „ловят риба“ и защо винаги е „на дъно“.

Явно добрият стар социалистически атеизъм си имал срок на годност. И той, изглежда, е изтекъл.

Религията, от друга страна, е неизчерпаем източник на гориво за манипулации.

Сега ще трябва да направим уточнение, че не говорим за вярата и за чувствата на хората. Не. Става дума за организираната религия, която, според мен, има толкова общо с вярата, колкото сталин с демокрацията.

Защото, ако погледнете пред-римското християнство, то е доста по-различно от това, в което го превръщат църковните събори и римските щуротии, които са го свели до някаква си бюрокрация.

Дори след схизмата и в двете полукълба на християнския мозък – и западното, и източното – остава първоначалния (изкушавам се да го нарека „грях“) сгрешен модел на духовност, сведена до бюрокрация.

Пред-римското християнство има различна концепция за вяра и Бог, докато вече станало официална религия на империята, то е изменено до неузнаваемост и превърнато в бюрокрация. С всичките му „спънки“ и „вратички“.

Разликата най-добре може да бъде илюстрирана с пример. Представете си семейно магазинче за шоколад в Швейцария преди 90 години, семейни рецепти, чисто домашно мляко, чисто какао, чисто масло или каквото там се слага в шоколада.

Маслото е включено в списък на Мартин Лутър, който той заковал на вратата на една църка в Германия и с който илюстрирал глуповатата бюрокрация на папата.

И, ако прекарате една мислена линия през Европа, ще видите как днес държавите, които консумират повече масло, са протестантски, а католическите са с кухня, базирана на зехтина.

Забраната за маслото от католицизма и разрешаването му от протестантството са две от точките, които преобръщат религията на тези места. Казах „две от“, не всичките.

Защото…

… ето ви пример за безумие:

На хората е било забранено да ядат масло, но (!) е съществувала такса за опрощение. Тоест, ако платиш толкова и толкова пари, „светите“ отци ти дават благословия да ядеш масло и това вече не се счита за грях.

Звучи страхотно, нали? Особено умно.

Кой още обича тъпотата и бюрокрацията?

Точно така, социалистическите диктатури, които творят демокрация в твоя полза, защото много те обичат, но по стечение на обстоятелствата в момента се намираш в концлагер, защото си разказал виц.

И едното, и другото привлича масата от недоволни от живота, които търсят вездесъщата ръка на някаква гигантска сила, която се намира извън тях, която е много голяма и която може да раздава и да наказва. Противоречията не им пречат, игнорират ги.

И едното, и другото те бият, защото те обичат.

И едното, и другото имат план и цел за теб; очакват да работиш много, да почиваш малко и да не задаваш въпроси; ако все пак задаваш въпроси – са измислили органи, които да се погрижат да спреш да го правиш.

И едното, и другото смятат себе си за единствени; демек, незаменими, няма алтернатива. Ако все пак си чул, че има алтернатива или смяташ, че може пък да има, виж горния абзац.

И едното, и другото са прави, дори когато грешат, но като цяло, не грешат.

Този текст може да продължава още и още, но няма смисъл; и така схващате идеята; а който е имал да се ядосва, се е ядосал още от заглавието, та едва ли е стигнал с четенето дотук така или иначе.

______________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Или поне някои от тях, защото те са толкова много, че този текст ще стане нечетаемо дълъг. Особено за хората, които най-много имат нужда да го прочетат.
…

„Все за вас го правим“, във ваша полза, но пък с „твърда ръка“. Което пък означава, че може да се наложи да поубием няколко милиона от вас, да поизмъчваме и осакатим още толкова, с което и тотално да затрием остатъците от личност у единичните представители на тълпата, но хей… „все за вас го правим“.

Причината пък днес наследниците на тези диктатури (които пак са си диктатури, като онази в кремъл, например), както и опитващите се да бъдат микро-диктаторчета (като някои копейки в България) обаче да се обръщат отново към религията и да се опитват да я издокарат като своя пътеводна светлина – снимат се (разни представители на соц чукундурите) как палят свещи, кръстят се, ходят по чествания и т.н. … та, причината е, че се връщат към „добрите практики“ и хилядолетно know how, което са усетили, че може да заработи в тяхна полза.

Разбира се, за целта им трябва най-лесно манипулируемата маса, защото да се пишеш наследник или привърженик на партии и „лидери“, които са разрушавали църкви, а днес да се кръстиш демонстративно… няма как да стане, ако последователите ти са с IQ поне колкото на стайна температура. Значи трябва да се целиш по-надолу.

Империята е видяла удобно средство за манипулация у идеята за спасяването („за вас го правим“), точно както и няколко хиляди години по-късно партийните функционери („и ние за вас го правим“) ще видят удобно средство у социализма с миризма на концлагери.

После идва корпорацията Х, купува рецептите и магазинчето и започва да произвежда масово на конвейер, да тъпче шоколада със сухо мляко и палмово масло, нискокачествени какаови зърна, произведени от деца-роби в някоя плантация в Южна Америка.

Като започнахме с кулинарните примери, ето ви един кулинарен пример за странния характер на религията. През средните векове църквата е забранила на хората да ядат животински продукти в три от дните от седмицата (първо на свещениците от определен орден, после – на едро – на всички миряни).

Това включва и маслото. Но без маслото хората в голяма част от Централна и Северна Европа няма как да си сготвят каквото и да било. Рим не е помислил за това, защото Рим си има зехтина, както и другите в Южна Европа, но на север имат масло, зехтин – не.

Религиозните, дето им е казано „не убивай“, са готови да убиват всеки, който не е бил съгласен с доктрината на ненасилието. А днешните соц патриоти (които, по една ирония, са бивши атеисти, а днес религиозни) са готови да пращат сънародниците си в концлагери, защото са им казали нещо, което не им е харесало. Иначе са човеколюбиви патриоти.

И едното, и другото продават обещания за светло бъдеще – едното е за след като умреш, другото е също толкова абстрактно и недостижимо от теб, за след поколения. За „тук“ и „сега“ почти нищо не може да се направи. ОСВЕН АКО… не си от правилното семейство и не си наш човек, тогава щастието и светлото бъдеще вече са те застигнали.

И едното, и другото проповядват едно, а правят друго. Малко заплетено се получи това изречение, а? „Отците“ проповядват, че светските богатства не трябва да са цел в живота и че спасението е за бедните; което ярко контрастира с лимузините и ролексите, златните бижута, скъпите блюда, телохранителите, вилите, резиденциите. Социалистическите диктатори проповядват, че работническата класа и трудовият човек са най-важни, парите са деморализиращи, капитализмът е зло, но… лимузините, ролексите, златните бижута, скъпите блюда, телохранителите, вилите, резиденциите.