От „Няма Бог!“ до „С нас е Бог!“ Атеистичната империя мобилизира религията

_________________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Пространството е залято от някаква религиозно-войнска пропаганда от Москва. Как убийствата и „християнството“ им вървят ръка за ръка, си знаят само те и може би един-двама професори по психиатрия. Също и защо попове „благославят“ ракети „Сатана“…? Те си знаят. Може би.

Но дори от едното чисто научно любопитство – дали поне един от тях си е задавал някога въпроса: как от войнстващи атеисти се превърнаха във войнстващи „християни“ …

Не, не – няма да си говорим днес за това как се опитват да пробутват руска пропаганда чрез религиозно образование. Не и днес. Днес е ден за друг размисъл.

За това какъв е пътят от флагмани на атеизма до фанатична религиозност само за две десетилетия.

В Съветския съюз организираната религия се разглежда като пречка пред държавния проект. Болшевиките изграждат пълна система от пропаганда и репресии за потискане на вярата: масова агитация, правни ограничения, периодични вълни от затваряния и арести.

Лигата на войнстващите (по-късно „безбожни“) атеисти организира кампании през 20–30-те години; нейните издания (Безбожник, Безбожник у станка) и пътуващи лекции нормализират враждебността към религията като граждански дълг. Антирелигиозни музеи – включително Централният антирелигиозен музей в Москва – превръщат църковни артефакти в експонати на „суеверието“.

При Хрушчов (1959–64) държавата започва най-мащабната късна съветска кампания: църкви и манастири се затварят масово; семинариите са съкратени; свещеническата дейност е строго ограничена. Често цитирани данни показват спад на действащите православни енории от около 22 000 през 1959 г. до приблизително 7 800 през 1965 г., с ограничения за присъствието на деца в богослужения и санкции срещу духовници, които се съпротивляват. Същите методи засягат и други изповедания; в Беларус енориите са намалени многократно; в части от Централна Азия хиляди джамии са затворени.

Целта на тази система (Лига, печат, музеи, правни ограничения) е повече от ясна: „унищожаване на религията във всичките ѝ проявления“ и заместването ѝ със „научен материализъм“ като масова идентичност.

Първо, масовата самоидентификация с православието рязко нараства, НО НЕ ТОЛКОВА КАТО ВРЪЩАНЕ КЪМ РЕДОВНО БОГОСЛУЖЕНИЕ, а като цивилизационна идентичност.

Данни показват повишаване на самоидентифициращите се като православни от 31% през 1991 г. до 72% през 2008 г., ПРИ ОТНОСИТЕЛНО НИСКА ЦЪРКОВНА АКТИВНОСТ.

Второ, новата руска държава започва да структурира религиозното поле юридически. Законът от 1997 г. „За свободата на съвестта и религиозните обединения“ създава йерархия на „традиционни“ религии (православие, ислям, юдаизъм, будизъм) и въвежда регистрационни изисквания, които, според международни анализи, привилегироват руската православна църква (РПЦ) и затрудняват „нетрадиционните“ групи.

Допълнителен завой идва с измененията „Яровая“ от 2016 г. (приети като антитерористични мерки), които силно ограничават мисионерската дейност – проповядването извън одобрени пространства става „административен риск“. Наблюдатели и официални американски доклади отбелязват това като значително ограничаване на религиозните свободи.

Успоредно с правовите механизми се променя и символният език. Главният храм на руските въоръжени сили (осветен през 2020 г.) съчетава военна слава и религиозна иконография, като представя православието като моралното ядро на държавната власт и войните ѝ. Международни медии отбелязаха явното сливане на милитаризъм, патриотизъм и православие като нова държавна естетика.

През 2020 г. конституционни поправки затвърждават тази трансформация: политическата класа започва все повече да говори за „вяра в Бог“, а анализите виждат в това идеологичен завой към централизъм и „традиционни ценности“.

След пълномащабното нахлуване в Украйна през 2022 г. посланията на държавата и Църквата се синхронизират в наратив за „цивилизационен конфликт“.

Московската патриаршия легитимира войната; представя я като защита на „традиционните ценности“ срещу Запада, понякога дори като метафизическа битка между доброто и злото.

През септември 2022 г. патриарх Кирил публично заявява, че „жертвата по време на изпълнение на воинския дълг измива всички грехове“ – формулировка, широко цитирана от международни медии. Която е добре позната от религиозно-милитаристичния стил на талибаните и други терористични ислямистки организации.

Съюзът функционира и ритуално: съобщено беше, че на фронтови командири се дават кръстове, благословени от Кирил и гравирани с инициалите на Путин.

Православни богослови по света осъдиха идеологията на „Руски мир“ – разбирането за транснационално цивилизационно пространство под духовно-политическото ръководство на Москва – като изкривяване на християнството.

Волоската декларация (2022), подписана първоначално от стотици, после от хиляди духовници и учени, нарече „Руски мир“ ерес, смесваща етнонационализъм с църковни претенции.

Да преговорим:

Съветската епоха. Атеизмът служи на хомогенизиращия имперски проект: религията е съперник на властта и трябва да бъде ограничена посредством пропаганда (Лига, печат, музеи), правни ограничения и вълни от затваряния и арести.

Епохата на Путин. Сакрализиран национализъм служи на обновения имперски проект: религиозните институции – особено РПЦ – се използват за спояване на националната идентичност, дисциплиниране чрез „традиционни ценности“ и рамкиране на военните цели като морално-цивилизационни, подсилено от закон (рамката от 1997 г., Яровая 2016), конституционни сигнали (2020), и зрелищни ритуали (храмът на армията; публични благословии, свързани с войната).

Важно е да се види и кой е извън този договор: групи, смятани за „нетрадиционни“ – например Свидетелите на Йехова – са обект на забрани и преследване като „екстремисти“.

Тук не става дума за религиозна ревност, а за управлявано религиозно поле, подчинено на държавните приоритети.

В късния СССР държавният атеизъм поддържаше централизирания имперски модел. Днес държавно-църковната симфония – юридическа, конституционна, символна – изпълнява същата функция, но с друг речник. Ядрото е едно и също. В една епоха тя говори езика на войнстващия атеизъм. В другата – езика на „свещената традиция“.

И двете системи целят едно. В основата стои стремежът да се пречупи всяка съвест, която не се подчинява на държавата. Поуката е една: държавата търпи всичко, освен свободна съвест, която ѝ противоречи.