Witchsploitation: когато 70-те попаднаха под заклинанието на окултното

През 2016 г. филмът на Ана Билър „Любовната вещица“ (The Love Witch) отдаде почит на контракултурното увлечение по вещерството от 70-те години на XX век. Използвайки кичова ретро естетика и ярките цветове на „Техниколор“, лентата заблуди много зрители, че е забравено бижу от края на 60-те или 70-те.

„Любовната вещица“ обаче е преди всичко реверанс към множеството нискобюджетни и експлоатационни филми (т.нар. sexploitation) с окултна тематика от онази епоха. Тези продукции изобилстваха от голота и еротика, най-вече с цел привличане на мъжка аудитория. В този смисъл филмът на Билър е по-нюансиран наследник на лентите, които се наслаждаваха на вещерството в залеза на контракултурата, особено във Великобритания.

В края на 60-те и началото на 70-те вещерството се превръща в нова мода, която младите хора бързо възприемат. Групи като Black Sabbath, Black Widow и дори Led Zeppelin внасят окултна символика в рок музиката, а фигури като Алистър Кроули, Антон ЛаВей и Алекс и Максин Сандърс придобиват широка популярност, макар и с различни подходи и вярвания, пише Far Out Magazine.

След хипи движението и „Суингиращия Лондон“ на 60-те, контракултурата скоро се отдалечава от първоначалния си оптимизъм. Събития като убийствата на бандата на Менсън и огромният брой трагедии, свързани с наркотици, допринасят за упадъка на една някога процъфтяваща ера. Беше ясно, че тя няма да продължи вечно.

По това време студио „Хамър“ все още създава някои страхотни (и доста възбуждащи) филми на ужасите като „Любовници-вампири“ (The Vampire Lovers) и „Зли близнаци“ (Twins of Evil). Те обаче са по-фокусирани върху вампиризма, макар че окултно-еротичната тематика определено присъства. В началото на 70-те се появяват множество долнопробни филми за лесбийки вампири, често с неясни ритуали и намеци за Сатаната. Но по-конкретно, поджанрът „witchsploitation“ (експлоатация на вещерската тема) се проявява най-ясно във филми като „Девствената вещица“ (Virgin Witch) – смесица между образите на меката порнография и вещерството.

Най-интересното в „Девствената вещица“ е неговият съвременен декор, за разлика от много филми на ужасите от епохата, чието действие се развива векове по-рано. Филмът използва ерата на „суингираща“ Великобритания като фон, а описанието му в сайта Letterboxd го обобщава ясно: „Две мацки с миниполи пътуват до отдалечен замък, за да получат договор в модната агенция на мистериозната лесбийка Сибил Уейт“.

Следва „Баба Яга“ от 1973 г., където вещерството се среща с модата и садо-мазохизма. По-популярната лента „Кръв по ноктите на Сатаната“ (The Blood on Satan’s Claw) пък пренася дявола и предполагаемото вещерство в провинциално английско село. Последният има своя дял от пикантни сцени, но не е толкова евтин и вулгарен като „Девствената вещица“. Някои режисьори се интересуват от използването на окултното за нещо повече от секси ритуали. „Белегът на дявола“ (Mark of the Devil) на Майкъл Армстронг, „Демоните“ (The Devils) на Кен Ръсел и дори „Психомания“ (Psychomania) на Дон Шарп са други примери за английски режисьори, които насочват вниманието си към окултни теми, за да кажат нещо наистина проницателно за обществото на 70-те, независимо дали чрез съвременен декор, или не.

Документални филми, включително някои шокиращи заглавия като „Тайни ритуали“ (Secret Rites) или „Вещерство '70“ (Witchcraft ’70), също изследват нарастващата мания на десетилетието по вещерство, магия и окултни сили, допълвайки купчината филми, фокусирани върху подобни мистични образи.

Възможността тези провокативни и шокиращи теми да се комбинират с голота и еротика със сигурност помага. Това води до появата на експлоатационни филми, които възхваляват голите ритуали и образите на вещици и сатанисти. Но като цяло хората изглежда са били привлечени от окултизма в медиите както заради мистерията, така и заради убежището, което той предлага. В крайна сметка да се увличаш по нещо толкова шокиращо като вещерството винаги ще бъде върховната форма на бунт.