Интернет греши за трейлъра на „Одисея“ от Кристофър Нолан

Трейлърът предизвика вълна от неоснователен гняв, насочен към режисьора.

Какво предизвика споровете?

„Одисея“ е толкова мащабно събитие в попкултурата, че Нолан дори гостува в „The Late Show“ със Стивън Колбер само за да промотира излизането на трейлъра. Никой обаче не е предполагал, че това ще разпали истинска буря в социалните мрежи.

Защитата на творческата визия

Историческият контекст в киното

Преди всичко обаче, да се съди за един филм само по трейлъра му, преди да е излязъл по кината, е прибързано и неразумно.

На 23 декември 2024 г. Universal Pictures разкри в социалната мрежа X, че дългоочакваният следващ проект на Кристофър Нолан след „Опенхаймер“ ще бъде адаптация на Омировата „Одисея“.

От този момент нататък всеки киноман започна да брои дните до премиерната дата – 17 юли 2026 г. Сега, малко повече от два месеца преди филмът да завладее кината и IMAX екраните, общественото мнение за тази монументална адаптация на гръцкия епос е по-сложно за обяснение от когато и да било. Причината е наскоро пуснатият пълен трейлър, който даде на публиката първи по-обширен поглед върху това, което Нолан е подготвил.

Само една дума се оказа достатъчна, за да охлади ентусиазма на много онлайн коментатори: „тате“ (dad). За по-взискателните зрители употребата на съвременен западен език е нарушила всякакво усещане за достоверност. Напрежението ескалира, когато Антиной дори нарича Телемах „татенце“ (daddy).

В по-широк план, актьорският състав, включващ хора от различни етноси, говорещи с американски акцент, се стори неуместен на онези, които са се надявали на вярна адаптация в стила на класическите исторически епоси. Изборът на познати холивудски звезди като Деймън и Холанд също беше определен от мнозина като „косплей“.

В разговора си с Колбер Нолан сподели, че се надява филмът му да позволи на зрителите да подходят към текста със „свеж“ поглед. Според него една толкова стара история, вкоренена в нашето разбиране за повествование, трябва да бъде отворена за интерпретации. Вместо да анализират тези избори в диалога и акцентите, критиците в интернет третират анахронизмите като срамни грешки от страна на Нолан.

Нолан използва творческата си свобода, за да адаптира тази канонична история за съвременната публика. Модернизирането на езика вероятно е мъдър избор, като се има предвид, че филмите на режисьора са мащабни блокбъстъри, насочени към възможно най-широка аудитория.

„Одисея“ далеч не е първата адаптация на исторически текст, която променя езика и диалекта на изходния материал. Всъщност използването на съвременни акценти е по-скоро стандартна практика. Исторически филми като „Последното изкушение на Христос“, „Последният дуел“, „Мълчание“, „Пътища на славата“ и „Спартак“ представят актьори, говорещи със собствения си акцент.

Съмнявайки се във визията на Кристофър Нолан, онлайн критиците предприемат смел ход. Все пак режисьорът идва след може би най-голямото си постижение – спечелилия „Оскар“ за най-добър филм културен феномен „Опенхаймер“. Всички са толкова вглъбени в диалога и акцентите, че пренебрегват вдъхновяващия спектакъл и епичния размах, които са синоним на Нолан и са великолепно показани в трейлъра. Изглежда, че режисьорът е останал верен на своя стил, използвайки множество практически ефекти, особено при създаването на враговете на Одисей.