Робърт Уън: магьосничество, войнски регалии и дизайн, който провокира

Робърт Уън се чувства като лондончанин и представя колекциите си в Париж, но намира своя „сигурен пристан“ в света на висшата мода.

Върху шапката и чадъра бяха кацнали пеперуди – препратка към вирусния момент от Australian Open през 2021 г., когато една от тях се приземи на лицето на Осака по време на мач.

Роденият в Хонконг и базиран в Лондон дизайнер не е чужд на този тип експресивен, почти неземен дизайн. Всъщност това се е превърнало в негов характерен почерк.

„Дори това не беше моето намерение“, споделя той.

„Просто споменах, че съм готов за първото си ревю, но никога не съм споменавал висша мода. Идеята беше тяхна", казва даровитият дизайнер.

Дизайнерът смята, че би се „удавил“ в „пренаселения“ свят на конфекцията (ready-to-wear), където фокусът изглежда все повече се измества от самия подиум.

„Вече не става въпрос толкова за дрехите. Става въпрос за това кой идва, кой е на първия ред. След 30 минути се случва друго ревю, с друга знаменитост. Всички вече са забравили как изглежда колекцията, какво има да каже дизайнерът за нея“, казва той.

Последната осигурява това, което по негови думи, винаги ще бъде „много важен момент“.

Рядко се случва спортист да предизвика вълнение в света на модата. Но когато тенисистката Наоми Осака пристигна на Australian Open през януари 2026 г., нейният ефирен тоалет попадна в заглавията на медиите. Визията ѝ включваше надиплена минипола на пластове, носена върху панталон с широки крачоли, допълнена от прозрачен воал, спускащ се от шапка с широка периферия, и скулптурен чадър.

Оказа се, че визията е дело на авангардния моден дизайнер Робърт Уън – специално създаден за нея тоалет висша мода, разработен в сътрудничество с Nike. Идеята била на самата Осака, вдъхновена от медуза, която изплувала в съзнанието ѝ, докато четяла на малката си дъщеря. Но за реализацията ѝ бил необходим фантастичният усет на Уън.

Уън завършва London College of Fashion и стартира своя едноименен бранд през 2014 г. Но именно във висшия свят на модата (couture) той намира своето място, получавайки престижни отличия в индустрията и менторството на Бруно Павловски, президент на модния отдел на Chanel. През 2023 г. Fédération de la Haute Couture et de la Mode (Федерацията на висшата мода) го включва ускорено в календара на висшата мода с единодушно гласуване и той прави своя дебют на подиума.

Достатъчно е да погледнете последната колекция на Уън, представена по време на Седмицата на висшата мода в Париж през януари, за да видите, че това е било правилното решение. Къде другаде един дизайнер би могъл да твори като Уън, преминавайки между толкова разнообразни теми като магьосничество и войнски регалии в мащабни, старателно изработени и пищни дизайни, които са едновременно ескейпистки (извеждащи ни извън реалността) и предизвикателни, смели и провокативни.

„Мисля, че за мен като дизайнер тази възможност, която ми бе дадена да се занимавам с висша мода, е като сигурен пристан. Такъв би бил и за всеки, който иска дизайнът да е фокусиран върху дизайнера, а не върху всичко останало, което го заобикаля в момента", допълва Уън.

„Възхищавам ѝ се [на Адел] много. Когато завършвах, винаги слушах нейната музика и изпълненията ѝ в Royal Albert Hall. Тя винаги е символизирала, че да бъдеш себе си и да си добър в това, което правиш, е достатъчно. И тя го постигна в епоха, когато музикалната индустрия казваше, че трябва да изглеждаш по определен начин, да говориш по определен начин, да се представяш по определен начин“, казва той.

„Това ми повлия силно като на човек, който може би е чувствал, че никога няма да бъде достатъчно добър, за да стане дизайнер. Не защото не съм достатъчно трудолюбив, а просто защото имаше толкова много други елементи, свързани с идеята какво означава да си успешен дизайнер – как трябва да изглеждат, как трябва да говорят, от какъв произход трябва да са, всичко това. Така че, когато успях да работя с Адел по нейната поредица от концерти в Лас Вегас, това беше момент, в който кръгът се затвори", допълва артистът.

„Когато растяx, гледайки дизайнери като Александър Маккуин и Миучия Прада, не виждах статии за тях, които да се въртят около това колко са италианци или англичани. Но когато се появи дизайнер от определена култура, която не е западна, сякаш трябва да му се сложи този етикет. Например, този дизайнер е от Близкия изток или Индия, сякаш можем да бъдем оценени, само ако се впишем в определена рамка", казва той.

Уун определено е предизвикал нормите в това отношение. Той смята, че културната му идентичност се е променила, след като е живял в столицата „около източен Лондон“ в продължение на почти 18 години. „Не съм от Лондон, но се чувствам като лондончанин. Мисля, че концепцията за лондончанин никога не е свързана с това да си британец, не мисля, че двете неща са свързани“, казва той.

„Един от моментите, в които наистина се почувствах като лондончанин, беше, когато отидох в Greggs да си взема пилешки пай. И знаете ли, дамата, която ми го продава, е мюсюлманка. Точно зад мен на опашката има ортодоксален евреин. След това има и едно английско момче. И всички просто си говорим за времето през зимата, колко хубаво би било да има малко слънце. Това е Лондон – мултикултурализмът на всичко. И как всеки може да е отвсякъде, но всички просто чакаме за Greggs", разказва Уън.