Макар да изглежда нелогично, това поведение в действителност се основава на дълбоки психологически механизми.
Самосаботажът се подхранва както от страх от провал, така и от страх от успех. Интересен феномен, нали?
Друга причина е несъответствието между представата за себе си и възможния успех. Когато човек дълбоко вярва, че не заслужава щастие или постижения, той несъзнателно избягва ситуации, които биха поставили тези вярвания под въпрос.
Самосаботажът често е и реакция и на стрес. При усещане за заплаха нервната система преминава в защитен режим, което води до отлагане, оттегляне и избор на краткосрочно облекчение за сметка на дългосрочен напредък.
В основата си самосаботажът не е слабост, а защитна стратегия на ума. Промяната започва с осъзнаване на тези механизми и работа с дълбоките вярвания, а не само с повърхностното поведение.
Хората често застават на пътя на собствения си успех чрез поведение, известно като самосаботаж. Това се случва, когато започнем да напредваме – в работа, цели или връзки – но внезапно отлагаме, създаваме конфликти или се отказваме.
Една от основните причини е т.нар. самоосакатяване (self-handicapping). Това представлява създаване на изкуствени пречки, които позволяват при провал вината да се прехвърли върху външни фактори, а не върху собствените способности. Това временно защитава самооценката, но в дългосрочен план води до по-ниски постижения и избягване, пише Psychology Today.
Докато първият вариант предпазва от болезнена самокритика, вторият е свързан с тревогата от нови очаквания, отговорности и промяна в идентичността. Така хората често предпочитат познатия, макар и неудовлетворяващ комфорт на настоящето си положение.
)