Въпреки това, за Брайън Мей остават две песни, които и до днес му напомнят за нещо непреживяно – че никога не е успял да ги изпълни на живо заедно със своя близък приятел.
Сходна е съдбата и на „The Miracle“. Макар Мей да я обича и да пази прекрасни спомени от работата по нея в студиото, песента никога не е изпълнявана на живо от оригиналния състав.
При излизането си тя е посрещната хладно, особено във Великобритания, където идеализмът ѝ е възприет като наивност. По-късно обаче посланието ѝ за мир и човечност започва да звучи все по-актуално.
Днес Queen изпълняват „I Want It All“ като жест на почит към Фреди Меркюри. Те знаят, че той е неповторим и незаменим, като вярват, че докато музиката му продължава да звучи пред хиляди хора по света, и паметта за него остава жива.
Queen са пример за това как едно музикално наследство може да бъде пазено с достойнство и любов. Загубата на Фреди Меркюри е една от най-болезнените в историята на музиката, но групата продължава да разпространява изкуството му, без да го комерсиализира или обезличава.
Докато Меркюри е част от групата, Queen са ненадминати на сцената. Концертите им се превръщат в спектакли, заредени с театралност, енергия и силна връзка с публиката. Огромният им успех идва не само от брилянтното писане на песни, но и от способността им да превръщат музиката си в споделено преживяване. Фреди е в центъра на това – харизматичен, уверен и напълно владеещ тълпата, както ясно се вижда от легендарното им участие на Live Aid.
След смъртта му през 1991 г. групата търси начин да продължи напред, без да заличава неговото присъствие. Те канят различни вокалисти, а днес работят с Адам Ламбърт, когото Брайън Мей смята за певец, който би получил одобрението на Фреди. Въпреки това, липсата на оригиналния фронтмен остава осезаема.
Заради влошеното здраве на Меркюри, последните албуми на Queen никога не са представени с турнета. Така песни като „I Want It All“ не получават шанс да прозвучат на живо с него. Написана от Мей и замислена като мощен сценичен химн, песента е точно от онези, в които Фреди би блестял. Китaристът е убеден, че ако бяха имали възможност да я изпълнят заедно, тя щеше да се превърне в централен момент на концертите им.
)