Как да се справим с болката, без да нараняваме другите

Анализирането и оспорването на токсичните представи за самите нас може да ни предпази от прехвърлянето на болката върху околните.

Повечето хора са изпитвали болка в живота си. Това е една от най-често срещаните човешки емоции, която може да се усеща като непреодолима и извън нашия контрол.

Има два основни начина да се освободим от болката: първо, трябва да си дадем време да се излекуваме, и второ, не трябва да я прехвърляме на някой друг.

Като клиничен психолог, работил с хиляди пациенти, съм научил, че наранените хора нараняват другите.

По същото време започнах да взимам уроци по карате. Тази дейност ми предостави пространство да освободя гнева, останал от детството ми. Не нараних никого, а усещането да тренирам и да освобождавам тези чувства чрез движение беше страхотно.

Третото нещо, което можем да направим, е да осъзнаем колко силно мислите ни влияят на начина, по който виждаме света. С годините научих, че мислите ни имат силата да създават цели разкази, а те могат да ни повлияят негативно.

Но когато поемем контрол над мислите си, поемаме контрол и над чувствата си. Можем да преместим фокуса от обвиненията към себе си и другите към това просто да живеем добър живот и ще открием, че голяма част от болката и обидата изчезват.

В повечето случаи хората нараняват околните, защото самите те се борят със собствената си болка. Когато осъзнаем този факт, нещата, които преди са ни причинявали страдание, вече няма да ни засягат толкова силно.

Да проумеем как мислите ни влияят не е лесна задача.

Текстът е от Робърт Пъф, доктор на науките и водещ и продуцент на подкаста „Щастие“ (Happiness Podcast).

Болката е неизменна част от човешкия опит, но реакциите ни към нея понякога могат да навредят на взаимоотношенията ни. От съществено значение е да намираме здравословни начини за изразяване на гнева и други трудни емоции.

Понякога го правим умишлено, а понякога – не. В резултат на това нашите приятели, семейство, любими хора и дори непознати могат да попаднат под кръстосан огън. Нашата задача е да се съсредоточим върху лекуването на собствените си рани, за да не ги предаваме нататък.

Тази болка има много първопричини. Може да произтича от провалена връзка, загуба на приятел или от родител, който не е бил способен да ни даде любовта, която заслужаваме. Въпреки че болката може да се усеща като приливна вълна, ние притежаваме силата да се излекуваме от нея.

Докато бях в университета, работех като съветник в летен лагер. Преди пристигането на децата обикаляхме района и забелязах опасно стърчащ клон на нивото на очите. Две седмици по-късно, в последния ден на лагера, докато играехме на „превземане на знамето“, се затичах и се ударих с глава право в същия този клон.

За да се уверя, че раната ми ще заздравее, отидох при медицинската сестра. Тя почисти порязването, превърза го и ми каза, че е нужно време, за да се излекува. Не крещях на клона, че е там, нито на себе си, че съм се блъснал в него. Просто преминах през необходимите стъпки, за да се погрижа за нараняването си, и с времето то наистина заздравя.

Първото звучи просто, но е изключително важно за лечебния процес. Трябва да излеем болката си, а един от най-добрите начини за това е чрез сълзи. Важно е да си позволим да изпитаме емоциите си без коментар или осъждане. Плачът ни позволява да усетим тези емоции и ни осигурява здравословен отдушник.

Друго, което можем да направим, е да позволим на гнева си да се излекува, но с едно голямо условие – никога да не го изливаме върху други хора или върху себе си. Първата ми книга беше посветена именно на това – „Как да изразиш гнева си и все пак да бъдеш добър“. Ето какво направих аз. Когато бях в университета, започнах да посещавам терапевт, за да се подготвя за навлизането в областта на психологията. Тогава открих, че все още имам остатъчна болка от детството, с която трябва да се справя.

Най-доброто, което можем да направим, за да излекуваме миналите си травми, е да отделим време, за да преминем през тази болка. Това може да стане чрез плач, гняв, пълно изживяване на чувствата или може би като погледнем на ситуацията през различна, по-позитивна призма.

Накрая, бих искал да обърна внимание колко е важно да не предаваме собствената си болка на другите. Хората се нараняват взаимно най-вече защото самите те страдат. Като човешки същества, ние се учим как да се справяме със света, като наблюдаваме околните. Ако сме виждали родителите си да общуват с обидни думи и гняв, е възможно и ние да възприемем този модел.

Ние притежаваме силата да променим повечето неща в себе си, особено начина, по който реагираме на обстоятелствата. Ако успеем да се изправим пред болката си и се съсредоточим върху собственото си изцеление, ще открием, че сърцата ни олекват, а животът ни става по-красив.