Обидени ли сте? Кажете "здравей" на своето его!

Днес се спираме на една тема, която засяга почти всеки човек, но малцина я осъзнават напълно: егото и склонността ни да се обиждаме.

По-точно – колко лесно ви засягат мнението или думите на другите?

Забелязвате ли как понякога мислите ви се вкопчват в тези моменти и не ви позволяват да дишате спокойно?

Егото има няколко типични начина да реагира, когато се чувства застрашено или оспорено.

Висше его – това е усещането за превъзходство и непогрешимост. Мислите са: „Как смеят да говорят така с мен? Аз съм прав, а те грешат.“ Тук егото защитава имиджа ви и твърди вашата непоклатима позиция.

В тях човек прекалено се тревожи за мнението на другите, търси потвърждение, обвинява околните и рядко е удовлетворен.

Сега виждате ли как в зависимост от реакцията ви, обидата може да бъде както израз на висше, така и на нисше его?

Това не е проява на слабост – това е начин да запазите достойнството си и да останете свободни от негативното влияние на другите.

За следващите седем дни ви предизвиквам да наблюдавате реакциите си: всеки път, когато усетите обида, направете пауза. Вдишайте дълбоко, оценете ситуацията и си задайте въпроса: „Трябва ли наистина да се обиждам?“

Запомнете нещо много важно: мнението на другите за вас не е ваша работа. Важното е какво мислите вие за себе си. Когато вярвате в своята стойностност, уникалност и достойнство, няма място за обида.

Тази седмица се упражнявайте да наблюдавате егото си, да го разпознавате и да му позволявате да премине, без да му отдавате власт. Ще се изненадате колко освободително и могъщо може да бъде това.

Нека първо разберем какво всъщност представлява обидата. Тя не е отражение на реалността или на думите на другия, а огледало на нашето его. Когато се обиждате, вие всъщност позволявате на егото да поеме контрола – и в този момент губите вътрешната си сила.

Нисше его – в този случай се чувствате наранени, нападнати или пренебрегнати. Мислите са: „Защо този човек се заяжда с мен? Какво съм направил, за да го провокирам?“ Тук егото ви поставя в ролята на жертва, търсейки съчувствие и одобрение отвън.

Лекът срещу обидчивостта е прост, но изисква практика: не можете да контролирате другите, но винаги можете да избирате как да реагирате. Важно е да осъзнаете, че чуждото мнение за вас няма реална тежест – истинската власт е в това какво вие мислите за себе си.

Да бъдете устойчиви не означава да потискате емоциите си или да позволявате на другите да ви нараняват без последствие. Можете да изразите своята истина спокойно, но категорично: „Не ми хареса как общувахме“ или „Мисля, че можем да говорим по-малко враждебно“.