Нуми Рапас за сложния и „пънк рок“ прочит на Майка Тереза във филма „Майка“: „Светци не съществуват“

Не очаквайте възхваляващ биографичен филм.

И точно когато всичко изглежда готово, тя се изправя пред дилема, която поставя под въпрос собствените ѝ амбиции и вяра в един важен повратен момент от живота ѝ“ на 37-годишна възраст. Kinology се занимава със световното разпространение.

— Какво беше преживяването ви на място в Индия?

— Колко важна беше тази женска, може би дори феминистка, гледна точка за вас?

— Описахте превъплъщението си в Майка Тереза във филма като „пънк рок“ прочит. Можете ли да обясните какво означава за вас подобна категоризация?

— Промени ли се много сценарият по време на творческия процес за филма?

— Споменахте болката на Майка Тереза. Как я почувствахте?

— Мислили ли сте вие и екипът, работещ по „Майка“, какво биха казали представителите на църквата? Притеснявахте ли се някога от възможна критика?

— Има ли нещо друго, което бихте искали да подчертаете?

Шведската звезда Нуми Рапас („Момичето с драконовата татуировка“, „Прометей“ на Ридли Скот) се превъплъщава в Майка Тереза в „Майка“ – сложен и „пънк рок“ прочит на легендарната католическа светица и албанско-индийска монахиня, която става известна като основателка на ордена „Мисионери на милосърдието“, служещ на „най-бедните от бедните“ и болните.

Режисиран от македонката Теона Стругар Митевска („Господ съществува, името ѝ е Петруния“), филмът е написан от нея в сътрудничество с Гоце Смилевски и Елма Татарагич. В актьорския състав влизат още Силвия Хукс и Никола Ристановски, пише The Hollywood Reporter.

Историята се развива в Колката, Индия, през август 1948 г. и проследява живота на Тереза, игуменка на манастира на сестрите от Лорето, в рамките на седем ключови за нея дни. Тя „тревожно очаква писмото, което най-накрая ще ѝ позволи да напусне манастира и да създаде нов орден в отговор на призива, който е получила от Бог“, се посочва в синопсиса.

„След като аз достигнах своята свобода, предлагам и на нея нейната собствена. Майка Тереза наистина беше майка, но на милиони. Беше строга, сурова, дисциплинирана, но и майчински настроена отвъд нашето разбиране. Някои от диалозите във филма са директни преписи на интервюта, които проведох с последните живи сестри и свидетели на нейния характер, докато правех документалния филм „Тереза и аз“, който заснех в Колката. Майка Тереза е родена в Скопие. Като албанка от Македония, тя е перфектен пример за мултиетническото разнообразие на моята страна и всеобхватната човечност в нея. Майка Тереза е противоречива фигура и позицията ѝ по въпроса за абортите е препъникамък в нейната траектория, който е труден за разбиране от днешна гледна точка, поне за някои от нас, но и одобряван от мнозина. Избрахме да разкажем историята ѝ, преди да се превърне в Майка Тереза, която познаваме днес", добавя тя.

Митевска добавя: „Представям тази Майка почти като главен изпълнителен директор на мултинационална компания – безмилостна и амбициозна. Съдя за нейната святост по делата ѝ, а не по светите ѝ маниери. Нека възхваляваме жените такива, каквито са – не просто саможертвени мъченици или вечни жертви, а като напълно развити характери, като личности, които могат да имат и други амбиции освен да станат нечия съпруга. Тя далеч не беше перфектна, но беше наистина забележителна".

И още: "Беше комбинация от това да вдъхна живот на Майка Тереза чрез мен и Теона. Наистина не мога да си представя да го направя с някой друг. След това започнах да копая и да се потапям в много проучвания. Прочетох много книги за нея, някои наистина я възхваляваха и говореха за всички невероятни неща, които е направила, и че е светица, изпратена от Бог. А после има и доста голямо количество негативизъм за нея, в който се казва, че не е била светица и е правила много неща, които са били доста мрачни. Така че се изпълних с много информация и това, което открих, беше един много сложен човек с много вътрешни борби. А аз съм очарована от герои с огромна сложност. Говорейки за сложност: учих в католическа гимназия в Австрия, която Майка Тереза веднъж посети, докато бях ученик. И си спомням, че тя привлече тълпа, като рок звезда. Но филмът я показва преди това време и също така подчертава строгата ѝ страна, изискваща не само обети за целомъдрие и бедност, но и за подчинение. И виждаме нейното противопоставяне на абортите… Това, което наистина ме очарова в нея, е, че над душата ѝ има огромна сянка. Сякаш постоянно се е борила. „Какви са причините ми? Защо правя това? Правя ли го за бедните или за да бъда видяна, да бъда рок звездата, която идва във вашата католическа църква и да бъде обожавана, за да подхраня егото си?“ Колко са ти нужни свидетели за добрите ти дела? Или можеш да правиш добро в сенките и в тъмните кътчета на света, без никой да знае за това? Мисля, че е необходим определен тип личност, за да достигнеш славата, а също и влиянието, което тя имаше. И до днес милиони хора работят в нейната организация по целия свят. Снимахме в училището, което тя е създала в Колката. Но тя имаше това огромно съмнение. Борила се е с години. Прочетох много от писмата ѝ, които може би са най-близкият поглед към вътрешния ѝ свят и мислите ѝ. И тя наистина се е борила с вярата си години наред. Веднъж казва: „Ако някога стана светица, със сигурност ще бъда светица на мрака“, което наистина казва много. Тя е действала в нещо като тъмната страна на света".

— Пристигането в Колката и снимките в тази част на Индия за мен, като европейка, заможен човек, живял много защитен живот, беше доста голям шок за цялата ми система. През седмиците, в които снимахме, се чувствах сякаш съм в месомелачка, просто се топя и разтварям в нещо. Накрая плачех всеки ден. Бях толкова емоционална. Сякаш цялото ми тяло и всичките ми сетива бяха широко отворени и не бях сигурна кое е Тереза и кое е Нуми. Снимахме в гетото, където тя е работила и помагала. Така някак си добих представа колко сложен характер е била, защото е била много твърда, изключително твърда към себе си, но също и много твърда към другите хора, и с много, много силни убеждения. Също така, междувременно, е имала огромни долини на съмнение и пропуски във вярата си, когато не е можела да чуе Бог, когато не е можела да се свърже с него, и се е съмнявала в себе си и дали мотивите ѝ са грешни. И се е наказвала. Тя е много завладяваща, силна жена в мъжки свят. Трябва да погледнем 40-те години и католическата църква през 40-те. И както Ватикана днес, тя е много доминирана от мъже.

— Изключително важна. Иска ми се да беше различно. Но мисля, че жените по целия свят, дори и днес, [нямат права и защита]. Има толкова много страни, където момичетата дори не могат да ходят на училище. Жените не могат да шофират в определени страни. Жените нямат право на глас. Шокиращо е, ако погледнете новините. Почти всеки политически лидер е мъж. Толкова е доминирано от мъже. Така че [имаше смисъл] за мен като жена, израснала в свят, управляван от мъже, където мъжете взимат решенията, а жените са на заден план. Теона ми каза, че е носила тази история в себе си 10 или повече години. Постоянно ми повтаряше: „Не бях готова за Тереза“. Така че, когато преминахме през това пътуване, Теона дойде с много силен феминистки подход. Филмът показва жена, монахиня, през 40-те години, която е направила нещо изключително, но и много сложно. За публиката няма секс, няма насилие, няма голота. Искам да кажа, става дума за монахини през 40-те години. Не е много секси, но определено е феминистки филм. Също така, по-голямата част от екипа бяха жени. Имахме невероятен, изключителен женски оператор [Виржини Сен Мартен]. Един от основните продуценти е сестрата на Теона, Лабина Митевска, която е невероятен човек. Беше тази наистина силна група от жени, които вдъхнаха живот на този филм, и аз съм толкова, толкова горда, че бях част от това.

— Обожавам факта, че тя е писала до цялата католическа църква ежемесечно в продължение на години, молейки ги, искайки от тях, тормозейки ги, за да получи разрешение да започне своя собствена мисия. Искам да кажа, тя е толкова упорита и решителна. Продължавала е да вярва и да се бори. Трябва да помним, че дори днес, но тогава още повече, монахините са били държани зад стени. А тя е продължила да се бори, за да получи разрешение да напусне и да започне свое собствено нещо. Това е напълно пънк рок, бунтарско. Тя се е изправила срещу армия от мъже, които са казвали: „Не, жените не правят това. Жените трябва да са вътре. Жените са крехки.“ Или жените са това, и жените са онова. Мога да се свържа с това мислене извън рамките. Само защото никой не го е правил преди, не означава, че не може да бъде направено. Но също така можех да чуя много самота в нея и вътре в нея. Мисля, че е страдала много от това и се е чувствала много изолирана. И тя всъщност не е споделяла отговорности. Тя е била движещата сила, а след това се е превърнала в тази рок звезда и много известна личност, което е казвала, че никога не е искала. Била е някак срамежлива и много хора са казвали, че не е искала светлината на прожекторите. Но е била снимана с много големи политически лидери и принцеса Даяна. Намирам това за наистина интересно, защото това е нещо, което познавам от себе си. Обичам работата си, обичам да бъда актриса. Намирам за малко трудно да правя цялото това нещо със знаменитостите, но то също е необходимо, а и има някаква сладост в него. Така че е като двете страни [на медала] и не е толкова просто. Говорейки за неща, които не са прости: има сцена във филма, в която вие, като Майка Тереза, се ядосвате много на сестра Агнешка, изиграна от Силвия Хукс. Намерих за трудно да гледам как Майка Тереза се ядосва толкова много. Напълно съм съгласна. Агнешка е била с мъж и можете да разберете, че това е нещо, за което Майка Тереза е мислила много. Какво предателство е това за нея! Сякаш казва: „Ти предаваш мен, предаваш църквата, предаваш Исус.“ Колко агресивна и силна е реакцията ѝ е непропорционално, но също така можете да разберете, че тя се е жертвала. Като всяко човешко същество, тя има тяло. И постоянно си казва: „Аз принадлежа на Исус. Аз съм омъжена за Исус.“ Но в крайна сметка тя е човек. И никой човек не е перфектен. Мисля, че това беше най-силният ми мотив да изследвам и да се опитам да се промъкна под кожата на този човек и да се изпълня с информация, но след това да се освободя от всичко. Така че Тереза, която виждате на екрана, е аз и Тереза, слети в едно. Това е фантазия за нея.

Сценарият беше доста различен, когато се включих. Беше като тесто, което пекохме, разтягахме и от което вадехме неща. Наистина изследвахме какво е тя за нас, а също и какво означава майчинството, и какво е да се грижиш за другите и да се жертваш. Така че наистина се опитахме да намерим болката, вътрешната болка, борбите в нея, съмнението, а също и това, което трябва да оставиш зад гърба си. Например, тя не е виждала семейството си години наред. Не говори с майка си. Мисля, че е като при всеки кариерист, който изведнъж осъзнава: „О, боже, не съм говорил с майка си или баба си.“ Става въпрос за това какви са приоритетите ти.

— Колкото по-дълбоко навлизахме в нея, толкова повече я усещах. Снимахме нощем в Колката и като се прибирах, краката ми бяха толкова уморени. Ходех с истинските сандали. Направиха нещо като реплика на сандалите, които е носила. Краката ми бяха толкова възпалени. А в някои от сцените имаше хора с проказа. Снимахме ги, а те не са актьори. Така че всичко в този реален свят не се е променило много, за съжаление, от 40-те години насам. Изглежда почти същото, но усещах как тялото ми просто поема всичко. И тогава сравняваш това [преживяване] с богатството на света. Когато се върнах в Лондон, имах две седмици, в които бях напълно изгубена. Разхождах се из къщата си, просто плачех и бях супер емоционална. А по новините съобщиха, че Доналд Тръмп току-що е спечелил [изборите] в САЩ. И си мислех: „Този свят е толкова сюрреалистичен. Как може някои хора да имат толкова много?“ И виждаш Илон Мъск, Доналд Тръмп и всички тези изключително богати мъже. Няма жени, а после имаш улиците с най-бедните от бедните. Просто някак си духът или светицата, или ангелът, или демонът на Тереза остана в системата ми за много дълго време и хвърли светлина върху нещата. И можех да усетя перспективите си и да видя себе си в различна светлина: колко съм разглезена и колко се оплаквам от неща, за които дори не си струва да се говори. Така че това беше преживяване, което промени живота ми по много причини.

— Не знаем. Никога не знаем. Но чувствам, че самото създаване на филм за някого само по себе си е почит. Не правене на филм, който просто възхвалява някого и си затваря очите. Да направиш филм за някого и да изследваш едно човешко същество е любовно послание към света. За мен всеки, всяко човешко същество, има лоши и добри страни. Никой от нас не е перфектен. Няма светци. Има човешки същества, които правят неща. И може би две години правиш неща, които са невероятни и наистина добри за хората. А след това имаш лоша година, когато ставаш егоцентричен. Представяме филма във Венеция, в Италия, така че Ватикана е точно там. Ще бъде много интересно да видим. И се надявам да не обидим никого. Когато правих „Момичето с драконовата татуировка“, бях ужасена, защото книгите бяха обичани от толкова много хора по света, че си мислех, че мога само да се проваля. Винаги имам малко от това. Но не мога да мисля твърде много за това как ще се приеме. В крайна сметка не можем да мислим за това, защото тогава сме в емоционален затвор. Така че винаги се опитвам да не обмислям толкова много как ще се приемат нещата, а просто да дам всичко от себе си и след това да се подготвя за удара. Виждате всички тези хора в Instagram, които са толкова ретуширани. Младите момичета днес растат, гледайки знаменитости, и това не е как изглеждат в действителност; не е как звучат. Нищо не е перфектно. Никой от нас не е перфектен. Това е освобождаващо.

— Да. Когато за първи път гледах филма, всъщност бях шокирана да осъзная, че не бях гледала филм, режисиран от жена с главна женска роля, където никой не се съблича, няма насилие, няма голота. Не можех да си спомня да съм гледала такъв филм. Ако погледнете Кан през последните няколко години, имахте „The Substance“, имахте „Anora“, имахте „Titane“, всички режисирани от жени и/или с главни женски роли. Но винаги има секс, винаги има насилие. И имахме „Conclave“, с мъже, облечени в тези големи наметки, свещеници, епископи, всички покрити, но всичко е мъже. Така че си мислех за уникалността на този филм и колко рядко се случва филм да не съдържа секс или голота, ако е изцяло за жени. Знаете, дори ако е силна жена, те биват изнасилени и след това се борят. Доста е шокиращо, че жените днес винаги са полуголи или преминават през някакво насилие. Дори ако е силна жена, знаете, те биват изнасилени и след това се борят. Това е нещо, върху което наистина размишлявах.