„Никога не знаеш какво искаш!“ , „Ще правиш, каквото ти казвам!“ – такива изказвания на родителите порасналите деца помнят дълги години.
1. Неумение или нежелание за съобразяване с мнението на детето
2. Несправедливост
3. Предателство
4. Безразличие
5. Сравнение с други деца
6. Лъжата
7. „Аз не вярвам в теб!“
Уви, именно най-близките ни хора често ни нанасят и най-тежките обиди.
Въпреки това, една такава лъжа, дори и с най-добри намерения, може впоследствие да стане причина за сериозно възмущение на детето по отношение на родителите.
Доста често родителите, дори и тези, които много обичат децата си, допускат огромна грешка, като непрекъснато демонстрират, че не вярват във възможностите на рожбата си.
Много често родителите заблуждават децата си с най-добри намерения – да скрият от тях някои неприятни и печални факти или да ги предпазят от случили се травмиращи събития или от появила се изключително тревожна информация.
Най-силно родителите раняват психиката на децата си като ги сравняват с техни братя, сестри или приятели. Особено ако сравнението не е в полза на детето, чиито качества се сравняват, пише "Обекти".
Най-честата причина за негодувание на вече порасналите деца към техните родители – неумение или нежелание за съобразяване с мнението на детето, неуважително отношение, презрителни и унизителни забележки.
Но за какво най-често се обиждат те? Да видим...
Причините едно дете да чувства обида спрямо родителите могат да бъдат изключително много.
Психолозите често казват, че децата не забравят повечето обиди на своите родители до края на живота си.
Това, което повечето деца никога не могат да забравят, е предателството на близък човек – родител или роднина.
Част от отправените обиди се забравят много бързо, без да оставят никаква следа. Но част от тях се помнят много дълго, дори е напълно възможно и до края на живота.
„Остави това, аз ще направя по-добре!“, „При теб все нищо не се получава!“, „На кого ще му е нужен такъв некадърник като теб?“ – подобни изказвания на родителите могат завинаги да останат в съзнанието на детето, както и сериозно да повлияят на неговото развитие и дори да му попречат да постигне успех.
„Прави каквото искаш, все ми е едно“ – такова родителско отношение обижда децата не по-малко от постоянните забрани и наказания. Равнодушното, пренебрежително отношение на родителите към собственото им дете може да стане причина за тежка психологическа травма, която да остави отпечатък върху целия му бъдещ живот.
И те могат да станат причина за постоянни конфликти между родителите и децата. Затова е много важно родителите да се опитват да предвиждат как техните действия, емоции и думи или тяхната липса, биха могли да се отразят сериозно върху живота на детето и да станат причина то да се чувства негодувания спрямо тях дълги години.
Неспазено обещание, разкриването на най-съкровените тайни на детето пред други хора, предпочитане на чуждите интереси пред неговите – такива постъпки на близък възрастен човек оказват силно отрицателно въздействие върху детето и на неговото отношение към собствените му родители.
Нищо не „боли“ толкова силно, колкото несправедливата преценка или решение на любим човек. За съжаление, родителите често несправедливо осъждат децата си за техните постъпки, дори когато те не са ги извършили. Такова възмущение спрямо родителите може да се съхрани в съзнанието на порасналото вече дете през остатъка от живота му.
)