Как можем да се справим?
Когато самите ние се справяме с чувствата си и ги държим под контрол, вдъхновяваме децата си да се стремят към същото.
Само си представете едно объркано и хаотично в чувствените си изблици дете да започне изведнъж да ги контролира, без никога да е видяло как се случва това на практика. Ако се надявате да го научите с думи и команди, няма да се получи.
Когато става дума за контрол на емоциите, разполагаме с едно безотказно оръжие: моделирането. Децата са като пластилин в ръцете ни. Когато самите ние придобиваме умения, ние ги предаваме на децата си. Не чрез думи, а чрез дела, чрез пример.
Контролирането на емоциите не е никак лесна работа – дори за възрастните, а какво остава за децата! Това изисква сериозна практика. Когато детето има своя момент на криза, със сигурност няма да се успокои, ако започнете да му повтаряте: „Успокой се!“ Ключът е другаде, пише "Обекти".
Основната причина детето да не реагира на подобна команда е защото все още не се е научило да управлява чувствата си. Това е все едно да очаквате от дете, което все още не се е научило да говори, да ви сглоби цяло изречение наведнъж. Няма как да прескочим няколко етапа от развитието на малчуганите. Всяко умение се гради постепенно и поетапно.
От нас и само от нас зависи как ще се справи детето с дадена стресова ситуация. Ние сме тези, които показваме на децата си как да разпознават чувствата и да не се страхуват от тях, когато ги връхлитат и завладяват. Трябва да говорим открито с хлапетата по важните въпроси. Трябва да споделяме чувствата си, да се опитваме да им ги обясним, за да ги разберат. По този начин изграждаме безопасна среда, в която децата да учат и да израстват.
Разрешаването на проблемите на практика е най-добрият учител. Вместо да повтаряте на детето си: „Успокой се!“, му покажете как успявате да се успокоите вие, когато сте ядосани. Можем да покажем упражнения за дишане, да си казваме положителни неща, да си мислим нещо окуражаващо.
)