"Настоящото изследване ясно показва, че както делфините, така и хората обръщат взаимно внимание на поведението си, и че морските животни дават знак кога да се хвърлят мрежите", казва биоложката Стефани Кинг от университета на Бристол, Великобритания, в придружаващ публикацията коментар.
Каква обаче е ползата за делфините?
Рибарска общност в Южна Бразилия има необичаен съюзник в занаята - диви делфини, съобщи БТА, позовавайки се на изследване, публикувано в сп. "Протоколи на Американската академия на науките".
Жителите на Лагуна си сътрудничат с диви бутилконоси делфини, за да ловят пасажи от мигриращ кефал. Това известно на местните хора сътрудничество е документирано във вестници отпреди 150 години.
И делфините, и хората са високоинтелигентни и дълголетни социални животни. По отношение на риболова обаче те имат различни способности.
Колкото по-точно хората са синхронизирали хвърлянето на мрежите със сигналите на делфините, толкова по-голяма е била вероятността да хванат по-голям улов.
Спускащите се мрежи стряскат рибите, които се разпадат на по-малки пасажи, които са по-лесни за лов от делфините. Те също така могат да извадят някоя и друга риба от мрежите - понякога рибарите усещат "дърпане", казва Кантор.
"Това наистина е невероятно кооперативно поведение. Работейки с делфините, хората хващат повече риба, докато животните са по-успешни в търсенето на храна", допълва тя.
"Сътрудничеството между човека и дивата природа изчезва, защото ние унищожаваме популациите в естествената им среда", казва Джанет Ман, специалист по делфини от университета на Джорджтаун, САЩ.
Учените се надяват, че по-голямата осведоменост за необичайното междувидово сътрудничество може да подпомогне неговото опазване.
В крайморския град Лагуна учени за първи път са използвали дронове, устройства за записване под вода и други инструменти, за да документират как местните хора и делфините координират действията си и се възползват взаимно от труда си. Изследователите са установили, че най-успешните хора и делфини умеят да разчитат езика на тялото едни на други.
В мътната вода хората не могат да видят рибните пасажи. Делфините обаче използват звуци, за да ги откриват, подобно на ехолокацията при прилепите. И докато делфините насочват рибата към брега, хората влизат във водата със своите мрежи, обяснява Маурисио Кантор от университета на Орегон, САЩ, един от авторите на изследването.
Жителите на Лагуна категоризират отделните делфини като "добри", "лоши" или "мързеливи", въз основа на уменията им и склонността им да си сътрудничат с хората, допълва ученият Кантор. Хората се вълнуват най-много, когато видят "добър" делфин да се приближава към брега.
Сведенията за хора и делфини, които работят заедно, за да ловят риба, датират от хилядолетия - още от времето на Римската империя. И въпреки че историци и разказвачи са предавали човешката гледна точка, е било невъзможно да се потвърди каква полза са имали делфините - или са били използвани, преди сонарите и подводните микрофони да могат да ги проследят под вода.
Специалистите са използват сонари и подводни микрофони, за да проследят позициите на делфините и рибите, докато дронове са записвали взаимодействията отгоре. GPS устройства, прикрепени към китките на местните жители, са записвали кога те хвърлят мрежите си.
Според Борис Уорм от университета "Далхаузи" в Халифакс, Канада, тези делфини и хората са развили съвместна култура на хранене, която позволява и на двата вида да се справят по-добре.
Не е ясно как за първи път се е появило сътрудничеството в Лагуна, но то е оцеляло през няколко поколения хора и делфини - знанията са предавани от опитни рибари и животни на следващото поколение от всеки вид.
Въпреки това изследователите в Бразилия се опасяват, че сътрудничеството от Лагуна, което може би е едно от последните по рода си, също може да бъде застрашено, тъй като замърсяването е заплаха за делфините, а занаятчийският риболов отстъпва място на промишлените методи.
"Хората изчакват делфините да сигнализират къде точно се намират рибите. Най-честият сигнал е нещо, което местните наричат "скок" или внезапно дълбоко гмуркане", продължава Кантор, който също работи и във Федералния университет на Санта Катарина, Бразилия.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)