Смяната на времето разстройва биологичния ни часовник

Толкова с пестенето. Иначе енергийната система като цяло отчита по-ниско върхово натоварване. След работа хората имат време за разходки, пазаруване и по различно време се прибират и включват битовите си уреди. Но и този ефект е относителен.

Остават негативите. За човек и разстроеният му биологичен часовник, който определено се сверява спрямо светлината.

"Страдаме от хроничен недостиг на сън, хроничен стрес и това е допълнителна капка, която два пъти в годината се налага да я изтърпяваме", добавя д-р Петрова.

И руснаците първи решиха, че няма нужда повече да си причиняват всички тези неудобства при смяната на времето. За оптимизиране на деловия живот в страната Русия постанови вечно лятно време.

Тази нощ преместихме часовниците с час напред и преминахме към лятното часово време. Правим това вече 35 години. Все по-често, обаче смисълът на тази смяна се оспорва и се поставя въпросът за отмяната му. Защото освен един час по-малко сън, негативното влияние и стресът върху организма на хората се отразява върху концентрацията и работата на всички ни.

Завъртяхме стрелките си, както всеки в Европа, в абсолютен синхрон - по силата на Европейска директива, разказва БНТ. Тя обаче урежда само синхрона. Но не ни задължава да сменяме времето. Така че въпросът е отворен за дискусия за ползите и вредите и отдавна изгубения смисъл на смяната. Почти - казват енергетиците. Вярно, пестим ток от осветление, но пренебрежимо малко.

"За България се оценява, че потреблението за осветление е 4,5 процента от общото потребление. За година ние спестяваме от осветление 24 хиляди мегаватчаса, което прави от 1 процент и половина общото потребление за осветление. Тази икономия практически е нищожна", пояснява инж. Ангел Георгиев от отдел "Енергийни режими", ЦДУ.

"Ефектът от смяната на времето трае около месец. Значи, ако трябва да съм съвсем точен, отново слънцето ще изгрее в 6:15 както беше вчера, т.е. това са около 30 и няколко дена, за които цялото това преместване губи смисъл", отбелязва геофизикът Ивайло Славов.

"Губим една седмица време, в което да се пренастроим, защото нашият биологичен часовник се нуждае от време, за да може да пренастрои цялото действие на организма ни. В тази една седмица ние сме малко раздразнителни, малко по-трудно се концентрираме, вниманието ни страда", подчертава психиатърът д-р Галя Петрова.

Американско изследване от миналата година отчита 17% увеличение на катастрофите в първия понеделник след смяната на времето. По-старо германско проучване доказва значимо намаляване в концентрацията и успеха на учениците. Пропуснатите срещи, обърканите графици и закъснения не ги броим.