„Дупка“ в закона освобождава частните болници от организиране на обществени поръчки за покупка на онкомедикаменти, а от друга не гарантира никакъв контрол при харченето на обществения ресурс от НЗОК, с който лекарствата след това се плащат – така експерти обясниха думите на управителя на касата д-р Дечо Дечев, че за едни и същи продукти държавните лечебни заведения плащат една сума, а частните – в пъти повече.
Държавните болници правят процедури по ЗОП, които обикновено свалят цената под максималната според Позитивния лекарствен списък, докато при частните е възможно да се купува на най-високата позволена. „Извадиха частните болници от задължителните обществени поръчки, които се провеждат, когато се харчи обществен ресурс. Това доведе до огромни девиации. Примерно - едно и също конкретно лекарство на един и същи производител, когато се отчита от държавна и общинска болница, се заплаща от касата на 150 лева, а когато се отчита от частна болница, го заплаща на 1050 лв. Разликата е 7 пъти“, разказа д-р Дечев.
„Защо не правим обществени поръчки – изпълняваме Евродиректива 24/2014, където ясно е казано кой трябва да прави обществени поръчки. Частните болници не трябва да правят обществени поръчки, като членове на ЕС, ние трябва да сме съобразени с европейските директиви. Не е местна инициатива на някого. Няма частник, който да си позволи да купува скъпи лекарства“, заяви пред БТВ д-р Цветан Диманов от УС на Националното сдружение на частните болници.
Бившият здравен министър д-р Таня Андреева го репликира, като отбеляза, че тук става дума за търгове на болници за лекарства, които после се плащат с публичен ресурс: „Директивата беше приета в началото на 2014 г. и има текст към нея, в който изрично пише, че тя не изземва правата на държавата да провежда собствени политики, когато това е целесъобразно“.
Бившият подуправител на НЗОК д-р Димитър Петров припомни, че на няколко пъти е било предлагано генерално решение – НЗОК да организира централизиран търг за онколекарствата и така да постигне най-добра цена за изделията.
И Андреева, и Диманов се съгласиха, че това е най-добрият вариант, но през последните години не е имало движение по него – въпреки опитите за организиране на подобни процедури на равнище МЗ.