„Единствено в България се смята, че само министърът на здравеопазването е виновен за недостига на лекарства. 3/4 от държавите в ЕК изпитват такъв недостиг на лекарства, сред тях са Италия и Германия. Никой обаче не се сеща да хвърли вината върху здравния министър, тъй като разбира, че коренът на проблема е много по-дълбок. Това заяви бившият здравен министър проф. Асена Сербезова в предаването „Лице в лице“ по БТВ.
„Промяната на формулата не е засегнала наблюдаваните 400 лекарства от позитивния лекарствен списък. Служебният министър на здравеопазването бърка изразите „наблюдавани“ и „забранени за износ“ лекарства“, посочи тя в отговор на критиките, че от 400 наблюдавани медикамента у нас, те са намалени на 60.
Проф. Сербезова обясни, че лекарствата попадат от този списък в една електронна база данни. „На базата на тази информация Изпълнителната агенция по лекарствата всяка седмица генерира списък. Когато формулата се приложи правилно, действително списъка намалява. Имахме информация, че формулата не се прилага неправилно, което означава, че списъка е бил по-голям, отколкото е необходимо. Като фармацевт и министър на здравеопазването имах възможност да погледна системата от друг ъгъл. Затова наредих да се направи одит. За 4 месеца, обаче одитът не приключи. Ние установихме, че когато е била заложена формулата е била неправилна. Изключително популистко е изказването, че съм върнала формулата в нарушение на закона. Това, че е свит списъкът не означава, че е довел до по-голям недостиг на лекарства. Тези лекарства, които не достигат не са от позитивния списък. Около 30 до 40 лекарствени продукта действително липсват у нас, но това се случва и в други държави в ЕС. Там лекарите знаят за това и предписват генерици, фармацевтите също заместват генерично. Ако не беше се провалило внедряването на електронната рецепта нещата биха се подобрили“, обясни бившият здравен министър.
„Генеричният продукт, за да бъде разрешен, това означава, че този, който ги произвежда е успял да докаже, че е биоеквивалентен. Възможно е да има разлика, но за много малък процент на населението“, уточни проф. Сербезова.
„Идеята ни беше да се надгради системата за електронната рецепта с изкуствен интелект. Тя даваше възможност да се направи корекция в дадена рецепта, а лекарите да знаят какво е налично в аптеките“, подчерта тя.
„Правено е проучване на сигналите от пациенти. Оказва се, че 21% са за лекарства, които нямат регистрация у нас поради спряло производство, но лекарите продължават да ги предписват“, изтъкна Асена Сербезова.
Тя добави, че минаваме през трудни времена и се качиха цените на редица ресурси и заводите работят на загуба.
„60 броя лекарства попаднаха в седмичния списък на Министерство на здравеопазването и имат забрана за износ. Всичко трябва да е базирано на факти, а не на неприязън към предшественика. Трябва да се види дали тази система е адекватна за България и да се внедри“, каза още бившият здравен министър.