Неоткриването на съществуващ рак на гърдата е големият проблем в България, затова у нас диагнозата се поставя в напреднал стадий. Това обясни пред БНР д-р Иво Гергов, началник на Отделението по образна диагностика в столичната Университетска специализирана болница по онкология "Проф. Иван Черноземски".
Сериозен проблем според него е липсата на национална скринингова програма за рак на гърдата и на регистър на извършените прегледи и поставените диагнози, чрез който да се контролира работата на медицинските специалисти.
Всяка жена над 45-50 години следва да си прави на мамография на двете гърди веднъж на 2 години, посочи д-р Гергов. По думите му, страната ни е ако не единствената, то сред малкото в ЕС, които нямат национална скринингова програма за рак на гърдата.
За да бъде ефективна една скринингова програма обаче, има много изисквания и контрол. Рентгенолог, който се включва в подобна програма в други държави, следва да има над 1000 извършени и описани мамографии годишно и неговите диагнози стриктно се следят от организаторите на кампанията. За сравнение: у нас контрол върху мамографската апаратура и лекаря, извършващ мамография, не съществува, отбеляза д-р Гергов.
"Поради тези причини, за съжаление, ракът на гърдата се открива в напреднал стадий, не в ранен."
Основните методи са ултразвуков преглед и мамография. Ултразвуковият преглед е с по-висока диагностично стойност при по-младите жени. Мамографията е по-подходяща при жени в напреднала възраст или при такива с преобладаваща мастна тъкан в гърдите, поясни специалистът.
Когато един метод не е достатъчен и не може да се каже категорично, че няма рак на гърдата, се използва втори. Подходът е индивидуален, уточни д-р Иво Гергов.
Магнитно-резонансната томография се използва, когато има съмнителна находка от един от двата прегледа, най-често и от двата и не може категорично да се постави диагноза има ли или не рак на гърдата.
Следващият етап е хистологично доказване на регистрирано туморно ядро, поясни д-р Иво Гергов. В болницата, в която той работи, се извършва биопсия на съмнителна лезия под образен контрол, а патолозите поставят диагнозата. След това се взема решение какъв подход на лечение да се използва, Ракът на гърдата може да е много агресивен, предупреди експертът и обърна внимание на това, че лекари от най-различни специалности преглеждат гърда у нас – гинеколози, хирурзи, мамолози.
"Неоткриването на съществуващ рак в гърдата е бич в България. Ракът се открива в напреднал стадий", категоричен е специалистът.
Д-р Гергов нарече "люпилня за рак" извършваните от практиките по трудова медицина прегледи:
"Извършен преглед, неоткрит рак, расте, докато някой успее да го пипне или да го види, когато стане голям." Затова прегледите трябва да се извършват от обучени и контролирани специалисти, подчерта д-р Гергов.
"Имаме случаи на немалко пропуснати и отгледани карциноми и от рентгенолози, от образни диагностици." Д-р Иво Гергов съветва да се търсят "компетентни, доказани лекари, които работят по правилата на Европа и на света".