Проф. Александър Кьосев: Пандемията има шанс да създава солидарни общества

Пандемията има шанс да създава солидарни общества. Това каза проф. Александър Кьосев, преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски" по време на дискусия "Дали пандемията пренаписа границата на правата?".

Дискусията се организира от Българската общност за либерална демокрация /БОЛД/ и Културния център на Софийския университет на живо във Фейсбук.

"Ние се намираме в нова ситуация, може би пандемията ни учи, че не само правата са универсални и неотменими, а и имплицираните в тях задължения са универсални и неотменими. Пандемията ни прави всички заедно защитници на правата", посочи проф. Кьосев.

Витанов: Пандемията си отива, вирусът става грипен

Той каза, че едновременно с това да са универсални човешки права, те са и универсални човешки задължения - да се бранят правата, но не само своите, а универсалните права. Това вече не може да бъде наречено задължение, а грижа, то заслужава тази дума, защото напомня родителската грижа - опосредяваща дълг и право, посочи проф. Кьосев.

Изразът "всеки сам си преценя" - тази фамозна фраза, върху чиито основания трябва да се замислим, едва ли се изчерпва само с българската безхаберност. Въпросът на баланс се преценява и контролира не само от индивидите, посочи проф. Кьосев, цитиран от БТА.

По думите му за индивида се грижат и експертите, грижи се и държавата с нейните инструменти за управление на населението, грижат се и правозащитниците и съдиите, а дори и математиците, които създават пандемични модели. В идеалния случай различните грижи поставят граници пред своя тоталитарен потенциал, създават резонанси, биха могли да конвергират - да създадат нещо заедно, ако това се случи бихме могли да кажем, че грижата се е превърнала в солидарност, каза проф. Кьосев.

Пандемията има шанс да създава солидарни общества, в които е нормално всеки да се грижи за всеки, при това не само за здравето му, а и за свободите му и това е задължение и за индивиди, но също и за институции, и за експерти, и за една добра държава. В други общества е възможно точно обратното - конвергенцията да не настъпи, отделните грижи да не се контролират взаимно, а да се разбягат и това да доведе до различни конфликти, посочи проф. Кьосев.

По думите му тогава държавата брутално започва да нарушава свободи, а индивидите анархистично отхвърлят всички ограничения и мерки. Това са общества с нарушена солидарност, уточни проф. Кьосев и допълни, че това са два идеални модела. Кой знае защо ми се струва, че българското общество се приближава повече до втория полюс, коментира преподавателят.

Проф. Кьосев отбеляза, че значителна част от мерките, въведени за справяне с пандемията у нас, са имали случаен и хаотичен характер и отбеляза, че инфодемията е проникнала и в решенията за справяне с кризата.