Проф. Даскалов: При усложененията от COVID-19 забелязваме т.нар. огнищен миокардит

По думите на проф. Ивайло Даскалов, началник на Клиниката по кардиология, след натрупания опит за една година работа в условията на пандемия, медиците наблюдават остатъчните симптоми – структурни или функционални, от страна на различните органи и системи, включително и сърцето.

Колко дълго време могат да продължат проблемите и с каква симптоматика?

От тази гледна точка се дефинира едно понятие, което се казва продължителен COVID-19 синдром, като последствие след острата фаза на преболедувана коронавирусна инфекция. Макар че на този етап липсва общоприета дефиниция на това понятие, можем достатъчно добре да дефинираме симптомите, които го характеризират, както и времевата рамка, в която се появява. Ако острата инфекция е с продължителност на болестта до около 4 седмици, то продължаващият симптоматичен COVID-19 може да бъде разделен на две фази – от 1 до 3 месеца или от 3 до 6 месеца. Задължително условие е да имат причинно-следствена връзка между симптомите и преболедуваната остра фаза на болестта.

Симптомите след преболедуван коронавирус са много разнообразни и включват прояви от много органи и системи, някои по-често срещани, други по-рядко. Важно е да се отбележи, че няма зависимост от това каква форма на болестта е преболедувана в острата фаза на инфекцията и какви симптоми биха се появили след това.

Най-често срещаните оплаквания на пациентите, които биха могли да се появят след преболедуването на острата фаза, са от страна на дихателната система – задух, лесна умора, суха дразнеща кашлица, следвани от тези на сърцето, на нервната система. Доста по-рядко биха могли да бъдат засегнати отделителната и хранисмилателната системи. Могат да бъдат наблюдавани и нарушения в кръвосъсирването, с последващи тромбози, тромбоемболии, които са характерни при тежко протичане на острата фаза на болестта.

Всъщност, това е и механизмът, по който най-тежко може да бъде засегнато сърцето?

Нашите наблюдения през последната една година показват, че най-често срещаните сърдечно-съдови усложнения след преболедуване на острата фаза са свързани с повишена честота на артериалната хипертония, независимо дали преди инфекцията пациентите са имали диагностицирана такава или не. Тук е нашата роля като специалисти да оптимизираме на лечението на тази хипертония.

На второ място, бих искал да спомена ритъмните нарушения на сърцето и най-вече екстрасистолите. Предсърдното мъждене – излизането от нормалния ритъм на сърдечната дейност, и доста по-рядко някои доста по-сложни сърдечни аритмии. Разбира се, всичко това има своето логично обяснение, свързано с хода на самата инфекция, с особеностите на нейното лечение, реанимационна терапия и други.

На трето място, но не на последно по значение, се нареждат възпалителните заболявания на сърцето и неговата обвивка – миокардит и перикардит.

Като усложнения в хода на преболедуване на инфекцията и след нея забелязваме доста случаи на т.нар. огнищен миокардит, които са протекли като безсимптомни форми на болестта в нейната остра фаза. Пациентите са били с положителни резултрати от тестовете за коронавирус, с минимални или никакви симптоми, но впоследствие развиват прескачания на сърцето, леко неразположение. Именно поради тази причина те посещават кардиолог, провеждат съответното образно изследване, което най-често е сърдечен ядрено-магнитен резонанс и на фона, на което се диагностицира лекостепенно фиброзно засягане на сърцето.

След две седмици ще знаем има ли скок на заразените от COVID-19

Ясно е, че хората, които имат диагностицирани сърдечни заболявания, високо кръвно налягане трябва да бъдат по-внимателни и те си се следят. Но хора от коя възрастова група са рискови, хора със здрави сърца?

Ако въпросът е насочен конкретно към сюжета, който описах, това касае предимно младите хора, които преболедуват коронавирусната инфекция в домашни условия. Има достатъчно научни данни, че е възможно засягането на сърцето с минимални симптоми, даже без симптоми – в 30 до 50% от случаите, което разбира се, подлежи на допълнителен анализ дали този процент е толкова висок или пък може да се окаже и по-нисък.

На колко – 30-40 годишни?

Да, разбира се, за тази възрастова група говорим. Включително и по-млади – 27, 28 до 30-годишни.

Какви са съветите към пациентите, прекарали COVID-19, независимо дали имат диагностицирани заболявания на сърцето, високо кръвно или са били здрави преди инфекцията?

Нашата препоръка при връщането към нормалната физическа активност това да стане постепенно, с много разум. Особено, ако има симптоми, то трябва да бъде винаги съпроводено с необходимия лекарски контрол и съответните изследвания. И това касае всички засегнати органи и системи.