Еколози в залива на Сан Франциско се грижат за опазването на седемхрилните акули, съобщи Ройтерс, цитирана от БТА.
Меган Холст, докторант по природозащитна екология в университета на Калифорния, Дейвис, която изучава широконосата седемхрилна акула, беше разтревожена, когато рекордните дъждове тази година засегнаха развъдниците на акулите в залива на Сан Франциско.
Изглежда обаче, че видът е устоял на предизвикателството, въз основа на наблюденията на Холст по време на нейно скорошно проучване във водата.
Заливът на Сан Франциско е сред малкото света места, където този вид акула се размножава и отглежда потомството си целогодишно, каза Холст. Седeмхрилната акула достига до 3 метра дължина и се храни с различни риби, включително и с други видове акули и скатове, делфини и тюлени. Както подсказва името й, акулата има седем хриле, докато повечето видове акули имат само пет.
Проливен дъжд и сняг в щата Калифорния миналата зима запълниха резервоарите на хората след период на тежка суша, но оттичането на сладка вода в залива може да е засегнало екосистемата, включително нивата на соленост на водата.
„Това е нещо, което наистина ме интересува, и наблюдавам накъде отиват, когато водата в залива на Сан Франциско вероятно е твърде сладка за тях и когато могат да бъдат изтласкани оттук“, обясни Холст. „Така че фактът, че са тук днес, е страхотен.“
Холст и нейният екип броят седемте хриле на акулите всеки път, когато хванат представител на вида с въдица и макара, използвайки сьомга като стръв. Екипът събира всякакъв вид данни, като взема проби от кръв и мускулна биопсия, преди да пусне акулите обратно в залива. Много от тези акули са млади, много по-дребни от порасналите възрастни.
„Това е единствената популация, за която знаем, че поставя всичките си малки на едно място тук. Така че, ако нещо се случи със залива на Сан Франциско, бихме могли да загубим цяла кохорта от тези седемхрилни малки“, уточни Холст.
Видът обитава и други места по света, като например водите край Нова Зеландия, Южна Африка и Аржентина. Броят на популациите обаче е труден за определяне от учените, въпреки че Международният съюз за защита на природата и природните ресурси описва вида като уязвим.