Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви днес, че засилването на отбраната на Европа не трябва да става в ущърб на НАТО, предаде Франс прес.
"Приветствам засилените усилия на Европейския съюз в областта на отбраната, защото ще е добре европейските съюзници да имат повече възможности и да работят заедно. Но не одобряваме Европейският съюз да създава паралелни структури", посочи Столтенберг.
Френският президент Еманюел Макрон даде нов тласък на дебата за отбраната на Европа, след като на 6 ноември заяви, че Европа трябва да създаде своя собствена армия. Това предложение предизвика недоволството на американския президент Доналд Тръмп, който определи думите на Макрон като много обидни. Макрон в отговор увери Тръмп, че предложението му не е насочено срещу Съединените щати.
"Истината е, че имаме нужда от структура със силно и компетентно командване. Не можем да разделяме ресурсите на две", каза днес Йенс Столтенберг.
Според генералния секретар на НАТО за страна като Германия например би било напълно безсмислено да позволява на НАТО и ЕС да си съперничат, защото, подобно и на повечето други страни членки на НАТО, членува и в двете организации.
"Не би било мъдро решение от страна на държавите, които членуват и в двете организации, да разполагат с две командни структури и да дублират дейностите на НАТО. Добре е Европа да полага повече усилия в областта на отбраната, но това никога не бива да вреди на силата на трансатлантическата връзка", категоричен бе Столтенберг.
Йенс Столтенберг подчерта също, че НАТО няма намерение да разполага ракети с ядрени бойни глави в Европа и призовава Русия да възобнови диалога със САЩ за Договора за ракетите със среден и малък обсег.
Генералният секретар на НАТО обвини Русия, че нарушава подписания през 1987 г. договор със създаването на новите крилати ракети SSC-8 (по руската класификация 9М729).
Столтенберг отбеляза, че Берлин е в обсега на новите руски ракети SSC-8, на които могат да бъдат монтирани и ядрени бойни глави.
"Тези крилати ракети са мобилни и трудни за проследяване. На тях могат да бъдат монтирани и ядрени бойни глави", заяви той.
Според Русия тези ракети8 са с обсег по-малък от 500 км и няма нарушение на Договора за ракетите със среден обсег, който забранява ракетите с обсег между 500 и 5500 км.
Берлин евентуално би могъл да бъде поразен от ракета с обсег 500 км, изстреляна от руския анклав Калининград, граничещ с Полша и Литва и намиращ се на повече от 1000 км от основната територия на Русия, отбелязва Асошиейтед прес.