Бритни Грийнър е изпратена в най-тежката категория наказателни колонии за жени, така наречения затвор с общ режим, казаха нейните адвокати пред "PEOPLE", информира "Дарик".
Много жени в Русия са изпратени в една от 106-те наказателни колонии със смесен пол, с ниска степен на сигурност, но присъдата на Гринър за наркотици означава, че тя ще излежава деветгодишната си присъда в една от 35-те поправителни институции с висока степен на сигурност само за жени.
Сара Криванек, друга американка, осъдена на затвор в Русия, каза на изслушване за депортиране в Ризан вчера, че нейните девет месеца в колонията наблизо са били „ад“. За разлика от колониите с по-лек режим, затворите с висока степен на сигурност имат много по-строги правила и са заобиколени от пазачи в кули с автоматични оръжия, подобно на гулаговете от ерата на Сталин.
Криванек беше осъдена на 16 месеца за причиняване на "лека телесна повреда" на нейния съквартирант, но обвинението на Гринър, че е внесла вейп писалка с хашиш масло в страната, се счита за "тежко" престъпление, наказуемо с най-високата категория затвор.
Все още не е известно точно в коя от 35-те колонии е изпратена Гринър, но според Галина Яковлева, рускиня, излежала седем години по същия статут като Гринър, тя може да бъде изненадана от подкрепата на съкилийниците си.
„Живеем във времена, когато ви изпращат в затвора по най-малката възможна причина и така всеки усеща тази несправедливост остро и се обединява, за да се подкрепяме“, казва тя.
„По-голямата част от затворниците са за престъпления, свързани с наркотици. Изобщо не съм изненадана, че Бритни получи девет години; това не е необичайно. Всичко, което мога да направя, е да й съчувствам“, каза тя.
Криванек каза на "People" в телефонно интервю от килията си за депортиране , че „престъплението, свързано наркотици се разглежда като престъпление срещу нацията, наравно с убийството, и присъдата отразява това“. Тя също така отбеляза, че затворниците, които не са спазвали правилата в нейната колония, са изпращани в колония с общ режим като наказание.
Продължителните трансфери в наказателна колония са дългогодишна практика в Русия. Яковлева обяснява, че сега Гринър ще бъде държана в централен затвор за осъдени, докато се намери място за нея в пренаселената пенитенциарна система.
„Може да отнеме от две седмици до два месеца“, казва тя. Яковлева, която сега управлява благотворителна организация за подкрепа на затворнички с деца, казва, че е била „ужасена“, когато за първи път е отишла там.
„Не знаеш какво те чака. Всичко е мрачно и сиво. Отнемат ти всички вещи и ти дават униформа и забрадка, които трябва да носиш през цялото време.“
На лишените от свобода в колониите с лек режим е разрешено да носят собствените си дрехи, да пазят ценностите си и да имат пари.
"Това е ужасяващо преживяване. Те отнемат всичко, което ти принадлежи, всичко, което те прави човек - далеч от теб", каза Яковлева.
Затворите с общ режим държат около 40 000 жени. "Там правилата са много по-строги", казва Иван Мелников от Международния комитет по правата на човека.
„За разлика от затворите с ниска степен на сигурност, вие сте заключени в килиите си и не ви е разрешено да се разхождате свободно из територията или да излизате извън стените на затвора по каквато и да е причина“, споделя той.
„Един затворник може да бъде възнаграден за добро поведение след три или четири години, като бъде изпратен в колония с лек режим“, добавя Мелников, казвайки, че според него най-трудното нещо за Грийнър ще бъде това, че не говори езика и трудно ще разбира сложните правила.
„Например, трябва да проявяваш уважение към пазачите през цялото време и да ги поздравяваш по определен начин. Ако нарушите правилата, можете да бъдете изпратен в изолационна килия (карцер)", казва той.
Въпреки широко разпространените съобщения за тормоз и вътрешно насилие, той вярва, че Гринър ще бъде защитена от администрацията на затвора от страх да не предизвика международен скандал.
Подобно на Яковлева, той се надява, че Грийнър няма да стане мишена на затворниците, защото е черна, американка и гей.
„Там хората са толерантни. Важното е да си добър човек и можеш да намериш приятели“, заяви Мелников.
Затворите възпитават редица чужденци с езикови проблеми, предимно от бивши азиатски съветски републики. Гей връзките също не са необичайни, но се наказват със затваряне в изолационна килия. Според член 116 от Наказателния кодекс на Руската федерация "лесбийството" е "злонамерено нарушение на закона".
Галина казва, че жените са групирани в „отряди“, които споделят стая с до 100 души, споделящи четири мивки и четири тоалетни.
„Събуждат те в 5 сутринта и ти дават двадесет минути да се измиеш и облечеш. Ние работехме като шивачки от 7 сутринта до 6 вечерта.“
За разлика от затворите с ниска степен на сигурност, където са разрешени неограничен брой посещения и пакети с храна, затворите с висока степен на сигурност ограничават това до 12 посещения и 12 пакета с ограничено тегло годишно.
Тя добавя, че е имало едно волейболно игрище, но Бритни ще може да помоли приятели да й изпратят баскетболен кош и да организира игри в свободното си време. Тя добавя, че "за разлика от колонията за с лек режим, едва ли й е позволено да отделя време за себе си."
„Най-лошото нещо да си в колония с общ режим е да те държат зад високи стени, оградени с бодлива тел с наблюдателни постове и знаеш, че трябва да останеш в това малко, охранявано пространство, за време, което ти се струва цяла вечност“, казва тя.