Подобно на останалата част от Карибите, Куба страда от по-продължителни суши, по-топли води, по-интензивни бури и по-високо морско ниво поради изменението на климата. Дъждовният сезон е станал по-дълъг и по-влажен. Това понижава селскостопанската производителност на Куба, която вече е обременена от ембаргото на САЩ и непродуктивна, контролирана от държавата икономика, съобщава БТА.
"Произвеждаме много по-малко заради времето", каза Хордан Диас Гонсалес, чието производство на черен боб, основна част от кубинската диета и най-доходоносната му реколта, е спаднало със 70 процента, според него - заради изменението на климата.
Месец след като ураганът Иън удари Куба, Диас е започнал да отглежда корен от маланга - кубинска основна храна, която е по-устойчива на изменението на климата, но е по-малко печеливша от боба.
Селското стопанство отдавна е относително успешна част в затруднената икономика на Куба. Социалистическото правителство имаше сравнително либерално отношение към производителите на храни, позволявайки им да преследват икономическите си интереси по-открито от останалите предприемачи в Куба.
Куба има достатъчно слънце, вода и почва, основните съставки, необходими за отглеждане на растения и храна на животни. Променяйки начина, по който функционира природата в Карибите обаче, изменението на климата нарушава основните елементи на производителността.
Когато Иън удари Батабано, на около час южно от Хавана, наводнил дома на рибаря Орбелис Силега и унищожил хладилника и телевизора му. Силега вече е бил в трудна финансова ситуация поради намалените рибни запаси. Повишаващите се глобални температури опустошават кораловите рифове, които са жизнено важни морски екосистеми. "Този град без риба е нищо", казва Силега.
Иън, ураган от категория 3, опустоши Западна Куба в края на септември, като уби трима души, унищожи 14 000 дома, повреди електропреносната мрежа и унищожи най-ценните тютюневи полета в страната.
Куба вече беше в една от най-тежките си икономически, политически и енергийни кризи от десетилетия заради пандемията от коронавирус и руската война в Украйна, наред с други фактори.
Броят на кубинците, напускащи страната си, е най-голям от десетилетия насам - американските власти са пресрещнали близо 221 000 кубинци на границата между САЩ и Мексико през фискалната 2022 г. Това е увеличение от 471 процента спрямо предходната година, според митническата и гранична служба на САЩ.
Както при всичко в Куба, зад имиграционния поток стои сложна комбинация от вътрешно политическо и икономическо управление и отношенията със САЩ и други страни.
Част от това, което движи този поток, е изменението на климата, което струва на Куба 65,85 милиарда долара брутен вътрешен продукт само между 1990 г. и 2014 г. или 9 процента от общия ѝ БВП, според колежа "Дартмут".
"Карибските икономики, туризмът, селското стопанство и риболовът са на предната линия" на уязвимите от изменението на климата, отбелязва Донован Кембъл, експерт по изменението на климата в Университета на Западна Индия в Ямайка.
Куба се зарече, че ще получава близо една четвърт от енергията си от възобновяеми източници до 2030 г. Но досега страната произвежда малко повече от 5 процента от енергията си от възобновяеми източници и все още зависи от петрола от съюзниците Венецуела и Русия.
Търговското ембарго на САЩ "пречи на достъпа ни до ресурсите, които бихме могли да имаме и биха ни позволили да се възстановим от тези събития възможно най-бързо", коментира Адианез Табоада, заместник-министър на Министерството на науката, технологиите и околната среда на Куба.