В бразилското село Арарас всички жители живеят мъчително, защото бавно изгарят живи заради тежко генетично заболяване. Жестока прокоба тегне над местните. Те не могат да живеят под парещите слънчеви лъчи, защото лицата биват изпепелени на мига.
Най-първо им падат носовете, изтичат им очите, разкапват им се ушите. Над 600 от всичките осемстотин селяни в Арарас, Южна Бразилия, страдат от кожното заболяване ксеродерма пигментоза.
Тя причинява абсолютен разпад на лицата им при досег с каквато и да било слънчева светлина. Те могат да живеят активно само през тъмната нощ и ги смятат за истински вампири. Когато им се наложи да излизат през деня, нещастниците задължително увиват лицата си с кърпи и носят чадъри.
На 20 души лицата са изцяло от пластмасови протези.
Продължителността на живота в Арарас е много кратка. Наскоро умира и Джалма Хардин. Едното му око е напълно изгорено, а върху другото носи предпазна протеза, за да не бъде изпепелено от слънцето, но ксеродерма пигментоза убива и този млад мъж. В семейството на селянина Хардин това не е първата жертва. Голяма част от фамилията му са изпепелени от дневната светлина.
Едната от теориите в селото е, че болестта им е пратена от Господ за наказание, че в селото се извършват безразборни сношения между роднини.
"Това е проклятие, от което никога няма да успеем да се отървем. Всички ще изгорим живи" - реват и страдат обезобразените селяни.
Според изследванията това рядко генетично заболяване се предава по наследство. До ден днешен всички в Арарас смятат, че е зараза. Предаването на дефектния ген е основната причина почти цялото село да страда от тази догма. За ксеродерма пигментоза няма лек. Учените се надяват през следващите 20 години да намерят цяр за болното село.