Френският президент Еманюел Макрон защити днес плана си за увеличаване на пенсионната възраст като част от насочените към бизнеса мерки, за които се застъпва от идването си на власт през 2017 г., предаде Асошиейтед прес, цитирана от БТА.
Хората трябва да работят малко по-дълго, за да бъде системата финансово устойчива, каза президентът. Той посети днес международния пазар "Рюнжи" в южните предградия на Париж за първата обществена дискусия с френски работници откакто депутатите започнаха да обсъждат предложеното от правителството законодателство за реформа на пенсионната система по-рано този месец, което стана повод за поредица от стачки и протести.
Законопроектът, по който се очаква Сенатът да започне обсъждания на 2 март, предвижда повишаване на пенсионната възраст от 62 на 64 години и изисква поне 43 години трудов стаж, за да се придобие право на пълна пенсия, наред с други мерки.
Хората знаят, че средно ще трябва да работят малко по-дълго, тъй като иначе няма да можем да финансираме пенсионната си система както трябва, каза Макрон.
Във Франция всички пенсионери получават държавна пенсия и се очаква системата да навлезе в дефицит през идното десетилетие заради застаряването на населението.
Президентът твърди, че предложените промени ще "създадат повече богатство за страната, защото ще имаме повече отработени часове". По думите му планът ще позволи ранно пенсиониране за хора, които са започнали да работят по-млади или за позиции с тежки условия на труд като нощни смени, работа в студено време и носене на тежки товари.
"Вярвам в труда. Като президент вече шест години се боря за това и всички реформи, които правим, вървят в тази посока. Тъй като трудът е това, което ви носи заплата, което ви дава възможност да издържате семейството си", каза френският лидер.
Макрон направи пенсионната реформа ключов приоритет за втория си мандат в кампанията за преизбирането си миналата година.
При първия му президентски мандат правителството предприе други промени за осигуряване на по-голяма гъвкавост на френския трудов пазар и съживяване на националната икономика. Те включваха улесняване на наемането и уволняването на работници, намаляване на данъците за бизнеса и по-строг режим за получаване на помощи при безработица.
Противници на реформата обаче твърдят, че промените ще нарушат функционирането на важна мрежа за социална сигурност.