Ние няма да позволим нашата територия да бъде подложена на повторен обстрел от района на Нагорни Карабах, това е завил официалният представител на външното министерство на Иран Саид Хатибзаде, предаде ТАСС.
Високопоставеният служител е коментирал инцидент, станал вчера. Няколко снаряда, изстреляни от оспорвания регион, са паднали на територията на Ислямската република, довели до ранявавено на един човек и разрушване на няколко сгради.
"Ние няма да стоим със скръстени ръце при евентуално повтаряне на такъв инцидент. Нашата основна задача винаги е била опазването на живота и здравето на гражданите на страната ни – независимо къде живеят те", категоричен е бил представителят на дипломатическата централа на Техеран без да обвинява нито Азербайджан, нито Армения.
Конфликтът между Баку и Ереван е започнал през февруари 1988 г., когато Нагорнокарабахската автономна област (населена предимно с арменци) е обявила за излизането си от състава на Азербайджанската съветска социалистическа република.
В началото на 90-те години на миналия век е избухнала война между Азербайджан, от една страна, и Армения и сепаратистите в Нагорни Карабах, от друга, взела около 30 000 жертви. След военния конфликт в периода 1992-1994 г. Азербайджан де факто е загубил контрол над областта.
През 2016 г. тежки сражения за малко не са прераснали в нова война за Нагорни Карабах. През юли тази година се е стигнало до смъртоносни боеве в района на границата, а от 27 септември 2020 г. районът отново е станал сцена на сблъсъци.
Баку и Ереван на 10 октомври тази година са постигнали споразумение за прекратяване на бойните действия и размяна на загинали и пленени.
Въпреки договореността, насилието в Нагорни Карабах не е спряло.
Информацията за бойните действия в района е противоречива.
Така например днес от военното министерство на Армения са заявили, че при обстрел на селището Красний базар силите за сигурност на Азербайджан са използвали касетъчни боеприпаси.
Говорител на правителството в Баку е опровергал твърденията на Ереван и обвинил арменската страна в разпространяване на фалшиви новини.
Касетъчните боеприпаси са множество малки експлозиви, събрани в бомба, ракета или артилерийски снаряд. Носителят се отваря по време на полет и те се разпръскват над обширен район, взривявайки се при удар.
Над 100 държави от цял свят са се споразумели да не използват този вид въоръжение през 2008 г. в Дъблин. Съответният документ не е бил подписан нито от страна на Азербайджан, нито от страна на Армения.