Охридското езеро може да попадне в списъка на ЮНЕСКО за застрашени обекти

Pixabay
share

Димитър Пендоски ходи до края на разнебитена пешеходна пътека, прескача печащи се на слънцето младежи и обръща брезент, защитаващ празния си ресторант край езерото, наскоро затворен от служители под натиска на ЮНЕСКО.

Правителството на Северна Македония се опитва да наложи правилата за опазване на околната среда и затвори места като ресторанта на Пендоски, за да спаси Охридското езеро и да избегне попадането му в списъка на културната агенция на ООН за застрашени обекти от световното наследство.

"По този начин всички губят - служителите, местната икономика и, разбира се, туристите, защото нямат къде да отидат на плажа", казва Пендоски пред "Франс прес". Благодарение на уникалния си животински и растителен живот, праисторически руини и византийски църкви Охридското езеро  преди 40 години беше вписано като обект на световното наследство на ЮНЕСКО.

ЮНЕСКО обаче обяви, че регионът Охрид ще бъде включен в списъка на обекти "в опасност" по време на среща на високо ниво по-късно през юли поради опасения относно неконтролираната урбанизация и замърсяването, предаде БНР.

Кметът на град Охрид Константин Георгиески е в центъра на плетеница от местни и национални държавни органи, натоварени с решаването на проблемите. Мисията му се усложнява от международното измерение - част от езерото е в Албания.

Но Георгиески не изпада в паника.

"Това няма да означава краят на света," казва той за решението на ЮНЕСКО, като посочва, че статутът на наследството не носи никакво финансиране. "След 30 години небрежност е нормално те (ЮНЕСКО) да губят търпение."

За първи път ЮНЕСКО добави македонската страна на езерото към списъка си на световнота наследство през 1979 г., включвайки и албанската страна едва през 2019 г. По времето на Югославия Охрид беше сънливо селище, известно най-вече със своите болници и като място за тренировки за спортни отбори.

След отделянето на Македония и хаотичния разпад на Югославия през 90-те години обаче туристическите събития започнаха да се разширяват по брега на езерото. Появиха се пътища край езерото, пететажни хотели, ресторанти и барове - и заедно с тях дойдоха жилищни блокове, представляващи сателит на стария град. Предприемачите използваха вратички в закона, за да строят върху защитена земя, често дори без да се свързват към канализационната система.

Изгоряха къщи в Охрид и в село до Струга

ЮНЕСКО изчислява, че една трета от сградите в по-широкия Охридски регион изхвърлят отпадъци директно в езерото. „Всичко е отишло по дяволите“, казва Никола Паскали, археолог, прекарал две десетилетия в гмуркане в езерото. Понякога той търси реликви от бронзовата епоха, но понякога преследва боклуци - телевизори, тоалетни и дори вана са сред предметите, които е извадил от дълбините.

"Отпадъците са ракът на езерото", казва той, обвинявайки правителството, че не прави много за опазване на биологичното разнообразие в езеро, образувало се преди повече от 1,3 милиона години и дом на десетки уникални видове.

ЮНЕСКО подчерта проблемите от незаконни сгради, дърводобив и рибни стопанства, до отклонения на реки и строени както дойде пътища. Голяма част от това се подкрепя от желанието на региона да се превърне в център за туризъм. „Ако започнем сега, ще отнеме години и години, за да поправим щетите, които сме нанесли“, казва Катарина Василеска от екологичната група SOS Охрид.

Това не е Ибиса

Но почистването на езерото крие рискове. Кметът Георгиески наскоро разпореди унищожаването на няколко постройки, вдигнати над езерото, които служеха като импровизирани нощни клубове и ресторанти.

„Трудно е да се унищожи нечия собственост в малък град като нашия“, казва той. "Сега съм личен враг на тези хора." Но той е наясно, че собствениците на фирми трябва да променят мисленето си, добавяйки: "Това не е Ибиса."

Георгиески предвижда град, който приветства устойчиви нива на туристи, привлечени от култура и природа, а не от купони. Но в последния си доклад ЮНЕСКО заяви, че възстановителните дейности са навредили на „автентичността“ на някои църкви и че уникалните сгради с дървени греди на стария град са изложени на риск от неконтролираното развитие.

Ресторантьорът Пендоски не е съгласен с ЮНЕСКО и кмета, но твърди, че заведението му е било затворено, въпреки че е получил всички необходими разрешителни. "Всички ние споделяме целта да имаме повече гости, като същевременно защитаваме езерото и природата, но трябва да има известно местно икономическо развитие," казва той.

Еколозите твърдят обаче, че противопоставянето на икономическото развитие на екологичните проблеми е фалшив дебат. „Трябва да поддържаме езерото чисто, защото в противен случай ще загубим всичко, ще загубим туризма“, казва водолазът Паскали. Василеска пък посочва, че получаването на разрешителни не е зелена светлина за замърсяване. "Може да наемете 30 души," казва тя, "но замърсявате езерото за 50 000."

Водещи новини

Още новини