"Очаква се преговорите да приключат идната седмица", заявил представител на администрацията на президента Барак Обама, пише в. Вашингтон таймс, цитиран от БТА.
Според източника, локаторът в Турция ще има по-слаби възможности за противодействие срещу иранската ракетна заплаха, отколкото радар, разположен в Грузия или Азербайджан.
Новината за подготвяна сделка с Анкара "поражда въпроси и по-специално дали това означава, че администрацията е склонила на турското искане да не споделя данни от този радар с Израел", отбелязва изданието.
Предишната администрация в САЩ - тази на Джордж Буш младши, разработила първите планове за създаване на европейска ПРО, смяташе да разположи радар в Чехия и 10 прехващачи за ракети. Русия отправи ясен сигнал, че това не й харесва. След като се настани в Белия дом през януари 2009 г., Барак Обама коригира предполагаемата архитектура на ПРО в Европа, припомня агенцията.
САЩ планират европейската ПРО да бъде изградена на 4 етапа. По време на първия - до края на 2011 г., да разположат в Средиземно море кораби с противоракети, което вече направиха, и радиолокатори в Южна Европа. През втория етап, до 2015 г., да прехвърлят прехващачи в Румъния, а после, до 2018 г. - в Полша. Четвъртият етап предвижда до 2020 г. тези прехващачи да бъдат сменени с по-модерни, способни да защитават вече цялата територия на страните членки на НАТО не само от балистични ракети със среден и малък обсег, но и от междуконтинентални.
САЩ ще разположат радар в Южна Европа до края на 2011 г., увери през май в Конгреса директорът на агенцията по ПРО в Пентагона генерал-лейтенант Патрик О'Райли. Той не посочи конкретна държава, но американски аналитици споменаваха по-рано като най-вероятни варианти Турция и Грузия.
През февруари група сенатори изпратиха до Пентагона послание с доводи в полза на "грузинския" вариант заради географското положение на страната. Те обаче не харесаха условията на Анкара - САЩ да се задължат да не предоставят на Израел данни от този радар, а Турция да получи оперативния контрол върху инсталацията.
Сп. "Форин полиси" писа тогава, че шансовете да бъде избрана Грузия са "доста незначителни с оглед на това, че Грузия не членува в НАТО, и че последиците за американско-руските и руско-натовските отношения ще бъдат опустошителни".