Случаи на антиислямски език на омразата се наблюдават средно повече от веднъж дневно в Индия през първата половина на тази година, като те са съсредоточени предимно в щати, където предстоят избори, съобщава БТА.
Това показва доклад на организацията за наблюдение на агресията срещу малцинствата "Хиндутва уоч" със седалище във Вашингтон.
В доклада са документирани 255 случая на групови прояви на език на омразата, насочен срещу мюсюлманите, в рамките на първата половина на 2023 г. Няма база данни за сравнение с предишни години, уточнява Ройтерс.
Докладът се опира на определението на ООН за език на омразата - "каквато и да е форма на общуване /.../, която използва език, изразяващ предразсъдъци или дискриминация, срещу индивид или група от хора въз основа на характеристики като религия, етническа или национална принадлежност, раса, цвят, произход, пол или други отличителни черти".
Общо 70 процента от случаите са регистрирани в щати, в които са планирани избори през 2023 и 2024 г., сочи докладът. В щатите Махаращра, Карнатака, Мадхия Прадеш, Раджастан и Гуджарат случаите на език на омразата по време на групови събирания са най-много, като 29 процента от тях са отчетени в Махаращра. В повечето от случаите изказът склонява към заговор и призовава към насилие и социалноикономически бойкот на мюсюлманите.
Към 80 процента от тези прояви са в райони, управлявани от хиндуистката националистическа партия на премиера на Индия Нарендра Моди "Бхаратия Джаната" (Индийска народна партия). Очаква се тя да спечели общонационалните избори догодина.
От "Хиндутва уоч" посочват, че са проследили активността на хиндуистки националистически организации на живо в социалните мрежи, установили са публикувани там видеоматериали от речи с език на омразата и са събрали от медиите данни за отделни инциденти.
Правителството на Моди отрича присъствието на насилие над малцинствата, а индийското посолство във Вашингтон не е отговорило на запитването на Ройтерс за коментар.
Организации за защита на човешките права твърдят, че мюсюлманите в Индия са малтретирани, откакто Моди е станал министър-председател през 2014 г. Те се позовават на закон за гражданството от 2019 г., определен от Съвета по правата на човека към ООН като "фундаментално дискриминационен" поради изключването на възможността за гражданство на мигрантите мюсюлмани; на законодателството срещу смяната на вярата, което оспорва конституционно защитеното право на свобода на вярата; както и на отмяната на специалния статут на населения предимно с мюсюлмани Кашмир през 2019 г.
Имало е случаи и на разрушаване на имоти на мюсюлмани, под предлог че се премахват незаконни постройки, и на забрана за носене на хиджаб (мюсюлманско женско покривало за глава) в училищата в щата Карнатака, когато на власт там бе партията "Бхаратия Джаната".