В последния си брой авторитетният лондонски всекидневник "Файненшъл таймс" развива интересна теза за развоя на руско-американските отношения във връзка с избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ и разследванията дали това е станало с руска помощ.
Ако Путин наистина е помогнал за влизането на Тръмп в Белия дом, това би било върховният успех на (руското) разузнаване, пише авторът Гидиън Рахмън. То обаче може да се окаже и най-нещастният му автогол. Една операция, замислена с цел да се облекчи натиска върху управлението на Путин чрез настаняване на приятелско лице в Белия дом, вместо това доведе до затягане на санкциите срещу Русия и до опасно засилване на вътрешния политически натиск върху руския президент, отбелязва вестникът, цитиран от БТА.
Що се отнася до Тръмп, предполагаемата задкулисна колаборация с Русия може да е помогнала за изборната му победа, но с риск за проваляне на неговото президентство. Би била много странна ирония на съдбата, ако близостта между лагерите на Путин и Тръмп в крайна сметка срине президентските политически кариери и на двамата.
Разбира се, заклетите защитници на двамата продължават да отричат, че такава колаборация е имало. Американските разузнавателни служби обаче са категорични, че Русия стои зад хакването на имейлите на Демократическата партия. По време на цялата си предизборна кампания Тръмп се отнасяше с изявена симпатия към Кремъл. Дали той бе мотивиран от идеология, инвестиции или някаква компрометираща тайна, все още не е ясно. Но така или иначе руската връзка отприщи верига от събития, които могат в крайна сметка да провалят президентството му, пише авторът на "Файненшъл таймс".
Що се отнася до Путин, моментът, когато стана ясно, че неговият скрит замисъл може да се превърне в бумеранг, бе, когато Тръмп се оказа принуден да уволни първия си съветник по националната сигурност - генерал Майкъл Флин, поради това, че е прикрил контактите си с руското правителство. От този момент нататък стана политически невъзможно за Тръмп да помогне за Кремъл за облекчаване на санкциите.
Напротив, надигналата се вълна от гняв срещу руската намеса в изборите в САЩ доведе до засилване на санкциите и дори до решението на възмутения Конгрес да отнеме на Тръмп пълномощията да отменя сам тези санкции. Това, че доминираният от републиканците Конгрес става все по-твърд спрямо Русия, като че ли се превръща в заместваща проява на твърдост спрямо Тръмп.
И така, вместо подобряване на отношенията с Русия при Тръмп, сега те са на най-ниското си равнище от края на Студената война, отбелязва всекидневникът. Разбирайки, че администрацията на Тръмп няма да бъде способна да вдигне санкциите, Кремъл прибягва до масово изгонване на американски дипломати в отговор на предишно изгонване на руснаци от администрацията на Обама. Перспективата САЩ да доставят оръжия на Украйна става все по-реална. Русия пък започва поредица от големи военни учения в Източна Европа, което още повече ще засили американските страхове.
Очакваното публикуване на доклада за разследването на "руската връзка" от комисията, оглавявана от ексшефа на ФБР Робърт Мълър, вероятно ще доведе до нов изблик на гняв срещу Русия. Най-пряката заплаха от това ще бъде за Тръмп, но непряка заплаха има и за Путин. Той (както се очаква), ще се бори за преизбиране на вота през март догодина и се изправя срещу една засилваща се опозиция, водена от популярния и настъпателен опозиционер Алексей Навални. Влошава се и състоянието на руската икономика, което все по-сериозно се отразява на руските потребители. Макар че малцина очакват Путин да загуби изборите, про-Путинската еуфория от преди две години очевидно се топи. В руските медии вече се появяват статии за епохата след Путин.
Особено съществено е, че хора с мощни икономически интереси в Русия разбират, че вече няма светлина в тунела на санкциите. Нещата, всъщност, най-вероятно ще се влошават. Само нещо радикално може да доведе до отмяната на санкциите. И тази промяна може да бъде отстраняването на Путин от Кремъл.
Така че само когато и Тръмп, и Путин напуснат сцената, може наистина да стане възможно "презареждане" на руско-американските отношения, заключава авторът във "Файненшъл таймс".