Президентът на Русия Владимир Путин, френският лидер Еманюел Макрон и канцлерката на Германия Ангела Меркел се обявиха вчера във видеоконферентен разговор за осъществяване на Съвместния всеобхватен план за действия (СВДП) във връзка с ядрената програма на Иран.
Заместникът на руския посланик в ООН Дмитрий Полянски заяви, че Москва е оптимистично настроена за бъдещето на СВПД и очаква САЩ да се върнат в сделката с Техеран. Според Михаил Улянов, представляващ Русия пред международни организации във Виена, въпросът за възстановяване на ядрената сделка ще се реши до месец и половина-два, пише руският в. "Известия".
Русия търси начини да бъдат сближени позициите на САЩ и на Иран по въпроса, отбелязва "Комерсант".
САЩ се канят чрез европейски посредници да отправят към Иран нови предложения за реанимация на сделката - Вашингтон е готов да смекчи санкциите, ако Техеран спре някои свои дейности в ядрената сфера. Според американски медии обаче администрацията на САЩ иска "да усъвършенства" споразумението от 2015 г. - да удължи срока на ограниченията върху иранската ядрена програма и да добави нови елементи.
Вероятно става дума за рестрикции върху ракетната програма на Техеран и върху "дестабилизиращата" според Щатите дейност на Иран в региона. Техеран обаче и през управлението на Доналд Тръмп в САЩ, и след идването на Джо Байдън отправяше категорични сигнали, че на този етап не може и дума да става за някакъв "СВПД плюс". Ирански представители повтарят, че анулирането на санкциите трябва да е първа стъпка към подновяване на сделката. Страните нямат много време за търсене на компромис - за 18 юни са насрочени президентски избори в Иран, посочва изданието.
Според "Комерсант" Русия е предложила на останалите участници в СВПД и на САЩ план, който да обедини исканията на всички страни. План, различен от предишния замисъл на Москва, предвиждал съживяване на ядрената сделка във вида й от 2015 г., каквато е преговорната позиция на Иран. Сега Русия е намерила вариант, отчитащ "допълнителните искания на Вашингтон".
Става дума за руската идея за създаване на система за колективна сигурност в зоната на Персийския залив. Огласена в края на 90-те и модернизирана през 2019 г., тя подчертава като централна теза необходимостта от диалог между арабските монархии в региона и Иран.
Според Андрей Бакланов от Асоциацията на руските дипломати идеята вече се обсъжда от близкоизточни, руски и западни експерти. "По някои направления сме готови да участват Китай и Япония. Всички регионални играчи трябва да са сигурни, че гласът им ще бъде чут. Иначе просто не може да има никакви надеждни уреждания", казва той.
Иран и арабските страни проявяват интерес към предложения от Москва формат - многостранни работни групи по регионалните проблеми, твърдят източници на изданието. "Ролята на Русия е важна за преодоляване на разрива между нас и Иран и за укрепване на стабилността", цитира всекидневникът мнение на Ануар Гаргаш, външнополитически съветник на президента на Обединените арабски емирства. Въпросът е само как ще погледнат на тази инициатива САЩ, добавя "Комерсант".
Страните от Близкия изток "гледат повече" към Русия и Китай, а Западът се оттегля от региона. Това заяви на започналата в Москва десета Близкоизточна конференция на Международния дискусионен клуб "Валдай" ориенталистът Юджин Роугън от Оксфордския университет, пише "Взгляд".
Дипломатическите усилия на Москва в Сирия и Либия показват според него, че Русия "търси начини да се включи в преустройството на реда в региона", докато ролята на Европа там днес е ограничена. Великобритания и Франция нямат големи възможности за действия в Близкия изток, а в условията на "новия неоимпериализъм" е трудно да се каже "дали САЩ се опитват да създадат някъде нова империя, камо ли в Близкия изток".
Регионът "гледа повече към Русия и Китай като към нови играчи, готови да правят нещо там". Ангажирането на тези страни в Близкия изток "има и предимства, и минуси, има и възможности, и поводи за нервничене", уточнява Роугън.
През последните години Русия качествено промени характера на присъствието си в Близкия изток. Федерацията се очертава в региона като играч, чиито действия са най-разбираеми и не са обременени с идеологически товар и колониално минало, пише в "Росийская газета" политическият анализатор Фьодор Лукянов. Русия не е натрупала и пресен опит от насаждане на някаква идеология, какъвто имат САЩ, подчертава експертът. Според него "ценен актив" на Русия е умението гъвкаво да реагира на бързите промени в близкоизточната обстановка, без да се оплита в догми. "Също и балансираното съчетание от военнополитически, дипломатически и търговско-икономически инструменти", допълва той.
Както се казва в доклад, подготвен за форума на клуба "Валдай", Москва никога не си е поставяла задачата да замени САЩ или Европа в управлението на процесите в региона. Усложняването на ситуацията в Близкия изток като цяло изобщо поставя под съмнение възможността за управление отвън. А функцията на полезен външен партньор винаги е печеливша, отбелязва авторът на статията в московския официоз.