В Руанда улиците имат тротоари, зелените площи са окосени, а найлоновите торбички - забранени. Двайсет и пет години след геноцида тя е пример за успех в Африка, страна на хилядите хълмове и лъжи.
Руанда е малка страна, разположена далеч от морето в източната част на Африка, притисната между големи държави като Конго, Уганда и Танзания. Наричат я "страната ни хилядите хълмове". Хълмове, по които растат чай и кафе, които Руанда изнася наред с редките метали.
От години икономиката расте устойчиво със среден темп от 6 % до 7 %, корупцията е ниска, броят на завършилите университет - голям, а над 60 % от депутатите в парламента са жени.
От самозадоволяваща се икономика в износител на услуги, от насилие и бедност към сигурност и все по-голямо благосъстояние. Такава е историята, която президентът Пол Кагаме с удоволствие разказва за страната си. Режимът му е оценяван като ефективен, но също така и като репресивен и антидемократичен.
Това не променя факта, че както инвеститорите, така и другите африкански лидери изпитват голямо уважение към Руанда. Тук присъстват не само компании като Heineken, която има пивоварна на брега на езерото Киву. Автомобилостроителят Volkswagen неотдавна построи завод за 16 милиона евро близо до столицата Кигали.
Днес Руанда е пример, от който мнозина искат да се поучат, въпреки че до не толкова отдавна името на страната да бе свързвано най-вече с насилие в невъобразими мащаби. На 6 април 1994 година, преди 25 години, тогавашният президент Хувенал Хабяримана е убит при нападение срещу самолета му и все още не се знае кой е отговорен за престъплението. В последвалите часове започват масови убийства. Хути, които са мнозинството от населението, нападат малцинството тутси. За 100 дни умират до един милион души, както тутси, така и хути. Днес е табу тези думи изобщо да бъдат използвани.
"Всички ние сме руандийци, един народ", казват хората по улиците.
"Извършители и жертви днес мирно продължават живота си заедно", казва правозащитника Герд Ханкел от Хамбургския институт за социални изследвания, който е публикувал редица книги за Руанда.
"Правителството успя да създаде мирно съвместно съществуване за хората", допълва той. Около годишнината от геноцида в цялата страната се провеждат помирителни церемонии.
Страна на хилядите хълмове и правила
Междувременно от това печели дори туризмът. При посещение в столицата Кигали задължително се спира край мемориала на геноцида, който е едновременно музей и масов гроб - под черните гранитни плочи в градината почиват останките на над 250 000 жертви.
Всяка година един милион туристи идват, за да научат нещо за историята и да посетят мъгливите гори, езера и национални паркове на Руанда. Който иска, може за 1500 долара да наблюдава планински горили в свободно състояние, а Руанда полага усилия да примамва и пътуващите по бизнес задачи.
Огромен купол грее в множество цветове над хълмовете и долините на Кигали. Конгресният център, завършен преди три години, е гордостта на младите руандийци, за които той е символ на прогрес. Под купола могат да се съберат 2600 души, а точно срещу него е разположен луксозният хотел Radisson Blu. Руанда се надява да стане водеща дестинация за конференции в Африка, като привлече организации за развитие, инвеститори и правителствени лидери, които да се събират тук, за да обсъждат проблемите на Африка.
Блестящият конгресен център е част от визията, която Пол Кагаме е разработил за страната си.
"Правителството иска Руанда да се превърне в център за услуги за Африка", посочва Герд Ханкел, а самият Кагаме дори говори за "африкански Сингапур".
По примера на Сингапур Руанда трябва да бъде чиста. Столицата Кигали вероятно е най-подреденият град на континента. Дори кирпичените къщи често имат малки градинки с трева и зелени чемширени плетове. Това би трябвало да помага срещу насекоми, а по този начин и срещу разпространението на болести като маларията. Веднъж месечно жителите на Кигали и останалата част от Руанда се срещат за "умуганда" - ден, официално отреден за чистене и социализиране. Заедно със своя президент те строят къщи за бедните или почистват улиците. Президентът на Зимбабве Емерсън Мнангагва неотдавна също възприе тази традиция.
Правителствена инициатива "Произведено в Руанда"
В Кигали кошчетата за боклук са част от обичайния облик на улиците. Правителството забрани найлоновите торбички преди години и при влизане в страната граничните служители понякога дори проверяват джобовете на туристите за найлонови торбички.
Многобройните правила донесоха на Руанда нов прякор: "страна на хилядата правила". "За разлика от съседните страни в Руанда тези правила се спазват", убеден е Ханкел.
Правителството работи много ефективно, посочва Щефан Либинг, председател на сдружението за Африка на германската икономика. "Компаниите не идват, защото Руанда е толкова важна като пазар, а защото правителството и администрацията работят надеждно", разказва той.
Ефективната дейност зависи най-вече от една личност - президента Пол Кагаме, чийто възход във властта е тясно свързан с гражданската война. Кагаме бе водач на една от бунтовническите групи на тутси - Руандийския патриотичен фонд. Преди 25 години бунтовническата армия след седмици кървави боеве завзе столицата Кигали и по този начин сложи край на насилието. От 2000 година вече 61-годишният Кагаме е президент и възнамерява да остане такъв. Той пренаписа конституцията по такъв начин, че теоретично да може да остане на власт до 2034 година. При последните избори той получи 99 % одобрение.
Политолозите определят стила му на управление като "патримониализъм, насочен към развитие".
"Трайният икономически растеж и развитие са висшата цел на правителството, всички останали цели са й подчинени. Опозиция няма, критиците биват потискани. От гледна точка на медийната свобода и свободата на изразяване има значителни разминавания между стандартите, които ценим в Европа, и реалната действителност в Руанда", отбелязва Либинг.
Това не плаши компаниите. Кагаме може и да е авторитарен, но поне не е корумпиран. Той има славата на модерен лидер и иска да привлече много компании. Все още дори в Руанда близо една трета от държавния бюджет зависи от помощите за развитие. Страната обаче има слава на любимец на кредиторите, включително заради зеления си чист имидж. Сега това би трябвало да примами инвеститорите.
От четири години правителството се опитва да наложи инициативата "Произведено в Руанда", с която иска да засили местното производство.
Какво означава това, може да се види в Нямирамбо, една от най-старите части на столицата Кигали. Тук домовете са пъстри и изрисувани с графити, малки кафенета, фризьорски салони и магазинчета са се настанили в тесните къщи. Местните обаче пазаруват основно на пазара. От едната страна на улицата мъже и жени продават дървени въглища, разделени с по няколко евкалиптови листа, за да мирише по-добре. Вътре е шумно и оживено, тракат шевни машини, кудкудякат кокошки, жени продават плодове и зеленчуци или носени маратонки от Европа. На една сергия има само чорапи, всичките втора употреба.
Ако зависи от Пол Кагаме, всичко това вече няма да го има. От началото на годината правителството официално забрани вноса на дрехи втора употреба, като вместо това властите искат да примамят самите производители на текстил. В Кигали е създадена специална икономическа зона и за износа на стоките, произведени там, не се плащат мита. В зоната завод има и китайския производител на текстил C&H. Част от дрехите, които се произвеждат тук, трябва да бъде насочена и към африканския пазар.
Кагаме отделя голямо внимание на отношенията с Китай. Китайски компании строят пътища и мостове в Руанда, а едва миналата година китайските президент Си Цзинпин почете страната с официално посещение.
Дали обаче общият план за развитие на Руанда като център на производството на текстил ще проработи, все още е доста съмнително. Всъщност страната искаше заедно с Кения, Уганда и Танзания да затрудни вноса на дрехи втора употреба. САЩ обаче упражниха натиск, докато всички правителства освен руандийското отхвърлиха тези планове. Сега през границите в Руанда могат да продължат да влизат евтини вносни дрехи.
Поради тази причина е спорно дали проектът е успешен. И точно това е проблемът, подчертава Герд Ханкел.
"Авторитарните режими като режима на Кагаме, са осъдени на успех. Всичко от година на година трябва да става все по-добро", според експерта. За Руанда обаче това може и да не е винаги вярно, тъй като растежът е разпределен неравномерно.
"Развитието не достига до всички от обществото, мнозина все още живеят под границата на бедността", допълва той.
Хората в страната го казват по друг начин: "Понякога Руанда е и страната на хилядите лъжи".
Автор: Жаклин Гьобел, сп. "Виртшафтсвохе", 3 април 2019 година, Германия