„Абе щом е стигнал дотам, значи не е тъп, нали!“ „Щом има толкова пари, не може да е просто късмет, нали!“ „Умен е, щом е стигнал толкова високо“…
Не. Не е вярно. Има хора, които „идват от пари“. Това означава, че са родени в богати семейства, което пък означава, че има хора, които да вършат всичко вместо тях, включително да мислят вместо тях, да инвестират вместо тях и да множат парите и успеха им. Наемници.
Така че фактът, че Тръмп се намира там, където се намира в момента е най-малко негова заслуга. Той идва от пари, от стари пари. И винаги е имал съветници, които са го водели. За да схванете за какво става дума, ще дам пример с България. Хората с парите, които са им подарени (било с партийни куфарчета, било по наследство, било по някакъв друг начин, който не изисква нито техния талант, нито особена мисъл), наемат хора с умения, да кажем „консултанти“. Тези т.нар. консултанти имат връзки, имат умения, знаят как се правят проекти, знаят как се множат пари.
Малокалибреният мозък с дълбоките джобове ги наема, те му печелят 10-15 европроекта, пишат ги, изпълняват ги, завършват ги срещу комисионна и си стискат ръцете. А това, че той е гьон, няма никакво значение – вече е с около 500 000 евро по-богат. Честито.
Сега си го представете умножено по 1 000 000 и ще добиете бегла представа за това какво е Тръмп.
Да видим защо човек като него няма място в политиката… защо човек като него няма място на каквато и да е позиция, която определя вземането на важни решения.
***
При посещение на фабрика в Охайо Тръмп, ни в клин, ни в ръкав, си отвори устата и започна да плюе по покойния сенатор Джон МакКейн. Нещо, което колегите му от Републиканската партия многократно го молеха да спре да прави.
Джон МакКейн беше републиканец, ветеран от Виетнам, военнопленник. Тръмп, от друга страна, е републиканец, но по интереси; и известен с това, че се е скатал от военна служба с връзки, син на баща си, минал през живота с песен.
За покойния МакКейн Тръмп каза, че не се „справял с работата“ – по отношение на делата на ветераните в САЩ, като през това време подхвърляше уж небрежно, че не са му благодарили за това, че е разрешил военно погребение за МакКейн. Не бихме се учудили, ако утре поиска благодарност, че е разрешил на слънцето да изгрее.
След това (за пореден път) Тръмп реши да се оплаче от медиите, заявявайки, че са корумпирани и не го отразяват подобаващо. Него – Тръмп, президентът на САЩ? Когото буквално всички медии ПО СВЕТА отразяват във всяка негова стъпка. И той е недоволен от отразяването. Дали… допуска вероятността проблемът да е в него? Нееее, едва ли. Той е като мутрата от вица – карал си по булеварда и чул по радиото: „Внимавайте, по булеварда един лунатик кара в насрещното платно“; казал си: „Ами един… те цяла колона, бе“.
Тръмп няма малки врагове. За него всеки враг е голям и заслужава пълната му огнева мощ, до последно, включително и след смъртта му. Както виждаме. С това си безумие Тръмп започва да прилича на… ами на един от заклетите фенове на Тръмп. Параноичен, себичен, вярващ в теории на конспирацията, крещящ лозунги.
Феновете на Тръмп, а и голяма част от онези, които просто го толерират, казват: той поне е откровен и честен, не говори завоалирано, казва каквото мисли. Това е най-малоумното извинение да поставиш човек в Белия дом. Едно време в квартала имахме един луд, който правеше същото – казваше всичко, което му минеше през главата. Ами не, не го избрахме за кмет на района.
Разбирам, че на хората им е писнало от завоалираното говорене на политиците, което се сипе от векове. Това не е повод да се хвърлим в абсолютната крайност и да се влюбим в първия „народняк“ с речник на фрезист. Не може да няма умерен вариант и среден път.
Да, има и такива, които така завоалират нещата, че се опитват да ти кажат F*ck the police, а накрая, от завоалиране, излезе Love the police, нали…
Да, досадно е да слушаш философите, които редят безсмислици една след друга, за да избегнат проблемите и въпросите. Но и „народняците“ с хъшлашкия си език, който толкова се харесва, правят същото, хора! Пак използват езика и думите, за да отвличат центъра настрани и да отвличат вниманието. Просто с малко по-различен подход, но със същите инструменти.
***
Имахме и ние такива Тръмпове, Тръмпчета и тръмписти дълго време по най-високите етажи. Ние поне би трябвало да знаем до какво води тръмпизацията.
Ето и част от техните „туитове“:
„Дръж маркуча си в изправност“; „Поради ремонт бръснем отзад (бръснарница Младост)“; „Селянино, изми ли си яйцата?“; „Другарки, срамните въшки са срам за комсомолките“; „Всеки кооператор – свиня, всеки комунист – две“.
Доколко, според вас, една тълпа може да бъде сляпа и глуха? Тръмп (нека не се правим на ударени, че не е така) всява омраза към имигрантите и резултатите са налице – нападения, побоища, параноя. В същото това време, в което тъстовете му полагат клетва като… нови граждани. Ако не бяха имигрантите, две от трите му съпруги щяха да са си вкъщи и нямаше да станат Тръмп(ови) самите те.
Помните ли, че наскоро бившият адвокат на Тръмп Майкъл Коен се изправи пред комисията по разузнаването на Конгреса? Той го определи като расист, измамник и лъжец, а най-странното е, че никой, ама никой не беше изненадан.
Стана ясно, че Тръмп въобще не се е оттеглял от строителната сделка в Русия, въпреки влизането му в предизборна кампания. Но после излъга за това.
След смъртта на саудитския журналист Хашоги, президентът получи доклад от ЦРУ, че принцът на саудитите е пряко замесен в убийството, но Тръмп предпочете да направи следното: да каже, че не вярва на разследването на ЦРУ и да заеме страната на принц Бин Салман. С което направи две неща – компрометира цялото разузнаване на САЩ, агентите и служителите, унижи ги, като каза, че не може да им се вярва; и второ – демонстрира на света, че всъщност той е на този пост, просто за да бетонира СОБСТВЕНИТЕ СИ бизнес интереси, които го вълнуват за времето, в което Белият дом ще е вече само в спомените му.
Една добавка по темата с расизма на Тръмп: помните ли, че в администрацията на Тръмп имаше само една единствена чернокожа съветничка – Омароса Нюман, която беше уволнена и наречена „куче“ от президента. В книгата си тя го определи като нескрит расист, допълвайки, че той не само е използвал думата „негър“ свободно, но и че той така вижда всички афроамериканци по принцип – като „негри“.
Но със силата на говоренето, макар в неговия случай да трябва да се използва думата „плямпане“, Тръмп и администрацията му се опитват да отклоняват вниманието от реални проблеми, създавайки изкуствени такива. Но има една граница на здравия разум, която не трябваше да бъде минавана. Неотдавна говорителката на Белия дом Сара Сандърс каза, че демократите ТОРМОЗЯТ Тръмп и искат да направят САЩ социалистическа страна. Забележете – социалистическа – продължават да плашат електората със стария враг – комунетата, защото нивото на неговите поддръжници е точно такова – спряло е във времето на Студената война. Но, за да е пълна картинката – Сандърс каза, че демократите искат и (дръжте се!) да убиват бебета. Добре е, че не продължи и не каза, че искат и да ги ядат.
Очевидно е, че това е реторика за най-простите. За пред тях борбата за спасяването на климата е представена като унищожение на заетостта. Вместо да се мисли за преквалификация и трудово уреждане, Тръмп иска да възобнови нивата на добива на въглища, за да открие нови работни места. Днес… 21 век… въглищни мини… Защо не сложи газени фенери за улични лампи, за да назначи хора да ходят да ги палят вечер?
На 10 октомври група американски сенатори и от Републиканската, и от Демократическата партия задействаха закон, който застави Тръмп да каже на Конгреса В СРОК ОТ 120 ДНИ кои чужди граждани той смята за отговорни за това убийство и да въведе санкции срещу тях.
Какво направи Тръмп? Изтъпани се пред целия свят и заяви, че виновен за убийството на Хашоги е… светът, в който живеем. Наглостта му мина всяка граница и буквално се изхрачи в лицето на всички нормални хора.
Скоро след смъртта на Хашоги Тръмп и Бин Салман си разменяли шеги в кулоарите на срещата Г-20. Представяте ли си например Рузвелт да си лафи и да си разменят вицове с Хитлер?
Всичко това навежда на мисълта, че съвременният свят на висша политика не се дели на нации, а на касти и клики. Което пък е странно, защото именно шовинизмът, крайният национализъм, че дори и полъхът на фашизъм в същия този съвременен свят идват от същите тези хора, които не бръснат за пет парѝ интересите на държавите си. Защо ли? Дали не е само игра на интереси за пред масите, които имат нужда от елементарни разделения на „наши“ и „ваши“, от принадлежност и враг, било то в спортните клубове, било в партиите, било в държави, които да мразят?
Но пък Крис Рок много добре описа ситуацията Буш <–> Обама. Макар и скеч, съдържа доста истина: Буш направи много за афроамериканската култура, защото благодарение на него Обама стана президент. Толкова калпавото му управление, расизъм, консерватизъм и ретроградност докараха Обама на власт. Тръмп пък трябва да докара… след Тръмп вероятно ще дойде Иисус.