Светът е оцелял не само защото се е смял, а защото е и ял. Гладният човек трудно се усмихва, пък и смехът му ще дъхти на смях, ама няма да е то, както е рекъл един смехотворец от подножието на Козя стена в Троянския Балкан.
Човешкият живот започва от трапезата, която от житейска потребност се превръща в извор на удоволствие и изкуство. Хората от всички краища на планетата са си приготвяли ястия и напитки и тъй са въникнали неповторими готварски умения - неделима част от всяка национална култура.
За жалост, има и такива люде, които признават само готварската част от нея...
Откъснати в миналото една от друга, тези толкова много култури днес се познават достатъчно добре и влиянията между тях са безспорни. Някои от тези влияния имат много стара дата. В Тронския край, например, приготовляват тестената храна трахана, наричана още триеница. Тя е известна и в Габровско, и в Родопите. Мнозина ще се удивят, унграците също я приготволяват под названието тархоня. Това е останка от древните храни на скиращите областта на Урал насам праунгарци. Техните потомци я употребяват и сега, било домашна, било индустриална. И принзават - още една от не малкото заемки от също тъй скитащите тогава прабългари. Названието (тархана, тахане е познато още в Кавказ, Монголия и Персия. Минава толкова дълго време, а древното ядиво продължава да се вестява на трапезите на два малки, но с древно минало народи.
В старо време особеностите на националните и местните готварски изкуства са се определяли от климатичните условия . природната растителност и животновъдните продукти. И тъкмо затова различните краища на България имат свои неповторими особености. Троянският край, разположен между Стара планина и Предбалкана, се отличава с планинския си климат и с бедната си земя. Природата тук открай време е предлагала условия за скотовъдство и за някои зеленчукови култури - картоф, боб, тиква и царевица.
От напитките, на троянската трапеза най-стара ще да е ракията - старата сливовица. За нея споменава пътешественикът Феликс Каниц, заварил в Троян свой сънародник от Винер Нойщат (Австрия), дошъл да усъвършенства тук варенето на ферментиралата сливова каша.
Представяме ви една от рецептите, поместени в книгата "Вкус на балканска трапеза" с автори Иван Пейковски и Пенка Пейковска.
Кюфтета по троянски:
Продукти: 1/2 кайма (смес), 300 г сирене, 1 глава лук, 1/2 ч.л. смлян черен пипер, 1 с.л. нарязан пресен джоджен (или 1 ч.л. стрит сух джоджен), 2 с.л. твърде краве масло, 3 к.ч (кафена чаша). доматен сок, 6 яйца
Смесваме каймата с натрошеното сирене. нарязания на ситно лук, черния пипер и джоджена. Оформяме шест големи кюфтета. В пръстени гювечета потавяме по едно кюфте , парченце краве масло и наливаме по 1/2 к.ч. доматен сок. Печем около 20 минути в умерена фурна. След това - във всяко гювече чукваме по едно яйце и допичаме само няколко минути - докато яйцето се стегне.