Нещо много странно се е случило с Нептун. През последните няколко години бледите облачни ивици, които обикновено украсяват синията му атмосфера, изчезнаха почти изцяло.
Нещо повече, изображения от 1994 г., когато космическият телескоп "Хъбъл" за първи път започна да документира Нептун, показват, че това не се случва за първи път. Колебанията също така изглежда са свързани с друга периодична промяна - 11-годишната активност на слънчевия цикъл.
Като се има предвид, разстоянието, на което Нептун се намира от Слънцето - около 4,5 милиарда километра, или малко над 30 пъти средното разстояние между Земята и Слънцето - това откритие изненада и заинтригува астрономите.
А най-новата трансформация е особено драматична. През 2019 г. облаците на средните ширини започнаха да избледняват. До 2020 г. планетата е почти без облаци.
"Дори четири години по-късно снимките, които направихме през юни, показаха, че облаците не са се върнали към предишните си нива", казва астрономът Еранди Чавес от Харвардския университет, която е била в Калифорнийския университет в Бъркли, когато е ръководила изследването.
"Това е изключително вълнуващо и неочаквано, особено като се има предвид, че предишният период на ниска облачна активност на Нептун не е бил толкова драматичен и продължителен."
Нептун е най-отдалечената от основните планети на Слънчевата система и поради това не е толкова добре проучена и разбрана, колкото някои от по-близките съседи на Земята. Но информацията, с която разполагаме, показва, че атмосферата е сложна и динамична и се движи от процеси, които не разбираме напълно.
Въпреки че изучаването ѝ от разстояние е сравнително ограничено, то позволява да се определят дългосрочните атмосферни тенденции. Чавес и колегите ѝ фокусират изследването си върху данни, които са събирани от 1994 г. насам от „Хъбъл“, от 2002 г. насам от обсерваторията „Кек“ и от обсерваторията „Лик“ през 2018 и 2019 г.
Тези комбинирани набори от данни разкриват, че количеството на облачната покривка на Нептун се колебае в рамките на приблизително 11-годишни цикли, които, изглежда, са синхронизирани със слънчевата активност.
Приблизително на всеки 11 години магнитното поле на Слънцето сменя полярността си, което се отбелязва с пик на изригванията, изхвърлянията на коронарна маса и слънчевите петна. След като полюсите се разменят, Слънцето се успокоява за известно време, преди да се активизира отново до нов слънчев максимум.
В навечерието на максимума Слънцето излъчва по-интензивна ултравиолетова светлина, която облъчва Слънчевата система. 29-годишният анализ на екипа показва, че облаците започват да се появяват на Нептун около 2 години след началото на мощното ултравиолетово облъчване. Съществува и положителна корелация между облачността на Нептун и неговото албедо - това е количеството слънчева светлина, което отразява.
"Тези забележителни данни ни дават най-силното доказателство досега, че облачната покривка на Нептун корелира с цикъла на Слънцето", казва астрономът Имке де Патер от Калифорнийския университет в Бъркли.
"Нашите открития подкрепят теорията, че когато са достатъчно силни, ултравиолетовите лъчи на Слънцето може да предизвикват фотохимична реакция, която създава облаците на Нептун."
Анализът на екипа, обхващащ 2,5 слънчеви цикъла, показва, че облачната покривка и албедото на Нептун достигат своя връх през 2002 г. (в съответствие с предишно проучване), след което спадат до минимум през 2007 г. Впоследствие облачността и албедото отново се покачват до нови пикови стойности през 2015 г., преди отново да спаднат. Двата последни слънчеви максимума са през 2001 и 2015 г.
Въпреки това, макар резултатите да предполагат някакви фотохимични процеси, учените ще трябва да преработят някои данни, за да разберат какви са тези процеси. Например една от възможностите за взаимодействие с ултравиолетовите лъчи е потъмняване, а не изсветляване на облаците, което би намалило албедото, а не би го повишило. А бурите от дълбините на Нептун не биха били свързани с фотохимично предизвиканите облаци.
Провеждат се постоянни наблюдения; разполагаме и с нови данни от космическия телескоп "Джеймс Уеб". Всичко това съвпада с констатациите на екипа, които се отнасят до следващия слънчев максимум, очакван през 2025 г., съобщава Science Alert, цитирано от obekti.bg.
"На последните изображения наблюдаваме повече облаци - особено на северните ширини и на голяма височина - както се очаква от наблюдаваното увеличение на слънчевия ултравиолетов поток през последните ~2 години", казва Де Патер.
Разбира се, още по-добре би било да се изпрати космически апарат, който да изследва Нептун отблизо. Но дотогава ще трябва да се задоволим с настоящата информация.