Гъбите кордицепс завладяват приемника си (най-често членестоного) и постепенно заместват неговата тъкан със своята паразитна тъкан, докато накрая не го изпълнят изцяло. Когато домакинът умре, от тялото му поникват цилиндрични или разклонени израстъци. Тези плодни тела след това разпръскват още спори, за да инфектират нови жертви.
Този сценарий като от филм на ужасите има още по-зловещи детайли. Някои видове кордицепс имат контролиращи мозъка способности. Те принуждават домакина, подобно на безмозъчно зомби, да се отдалечи от безопасните за него територии и да отиде на място, където гъбата, която ще израсне от тялото му, ще намери оптимални условия за растеж и да умре там.
Има хиляди видове кордицепс и всички са паразитиращи. Интересното е, че всеки от тях се е развил и „специализирал" за различен и точно определен вид насекомо, пише "Списание 8", позовавайки се на "Science-Based Life".
Въпреки ужасяваща му природа, кордицепсът има много добро влияние върху човешкото тяло и е познат на лечителите от 5000 години. Векове наред е бил достъпен само за китайските императори и е наричан „божествения подарък".
Гъбата съдържа множество незаменими аминокиселини и ненаситени мастни киселини, полизахариди, бетакаротин (провитамин А), витамин Е и С, цинк и селен. Освен това се е използвала при трансплантации на човешки органи, тъй като съдържа циклоспорин, вещество, което потиска имунната система и ѝ пречи да изхвърли органа.