Международно изследване потвърди колко малко се знае за микробите, които са скритата преобладаваща част от живота на Земята, съобщи електронното издание на "Гардиън".
Животът на планетата разчита на огромно количество бактерии, гъбички и други микроорганизми. Те генерират кислород, поддържат почвите здрави и регулират климата. Микробите имат ключова роля в производството на продукти като сирене, хляб, кисело мляко, бира, предава БТА.
Ново научно изследване доказа "дълбокото невежество" на човечеството за микробите, независимо от значението им за човешкия живот и за здравето на планетата.
"Нямаме никаква представа дали глобалното разнообразие на микробите се увеличава, намалява или остава на същото ниво", казва Давид Талер, биолог от университета на Базел, един от авторите на изследването. "Повечето научни изследвания ни съобщават нови факти. Нашето е различно, то не отговаря на нито един въпрос и поставя нови", каза той.
Повечето растителни и животински популации скоростно намаляват, като близо един милион видове са заплашени от изчезване, сочат данни от проучване, проведено през 2019 г. под егидата на ООН. Растенията и животните се преброяват, за да се наблюдават промените в популациите им.
Микробите често живеят в екстремни условия - оцеляват на дъното на океана, замръзнали дълбоко в ледници и дори в токсични вулканични езера, затова и изследването им е трудно. Макар да са слабо изучени, бактериите и другите микроорганизми са силно разпространени дълбоко в биосферата под повърхността на Земята.
Проф.Фредерик Коан, еколог и микробиолог от университета Уеслиън, Кънектикът, дал независима оценка на изследването преди публикуването му в сп."Фронтиърс ин иколъджи енд иволюшън", казва, че независимо от хипотезата, че изчезването на животните и на микробите може да върви успоредно, е възможно формирането на нови видове бактерии с такива темпове, че те биха могли да се увеличават независимо от изчезването на растителни и животински видове.
Изследването обръща внимание на това как хората изучават промените в глобалното многообразие на микроорганизмите, включително чрез наблюдение върху дребни промени в генома, сходни с тези, които се проследяват при различните варианти на новия коронавирус. Учените се надяват, че изследването им ще вдъхнови колегите им да изследват микробите.
"Карл Линей създава научната класификация на организмите през 1735 година, преди близо триста години, а ние все още не сме довършили пълния списък на растителни и животински видове, които той започва да каталогизира. Няма да е лесно да се направи нещо подобно с вероятно хиляда пъти повече микроби", каза Джеси Аусъбел, директор на програмата за околна среда на университета Рокфелер, спонсор на изследването.
Микробите в човешкето тяло се свързват със състояние от затлъстяване и диабет тип 2 до тревожност и непоносимост към някои храни. Вируси като новия коронавирус или бактерията, предизвикваща чумата, предизвикват заболявания и все по-често се свръзват с разрушаването на естествения свят. Знанието за промените и разнообразието на микробите е много важно за здравето на планетата, казват учените.