През този сезон започна възстановяването на част от първата отбранителна стена около древното селище в Солницата край Провадия, каза за БТА ръководителят на разкопките проф. Васил Николов. По думите му това е най-старото отбранително съоръжение в Европа, строено 4 700 години преди Христа.
Вероятно около 50 години след издигането на стената, тя се е срутила при земетресение, поясни Николов. С камъните хората издигат нова, малко по-тясна - с ширина около 1,20 метра, която е издържала до следващия силен трус. Тогава, в началото на късния халколит, когато е датиран и Варненският некропол, местните издигат голяма стена с ширина, достигаща на места до 4,30 метра. Построяват и радиални структури към нея, които гарантират по-голяма сигурност при отбрана от потенциални нападатели. Новата стена всъщност намалява размерите на защитената площ. Според Николов това подсказва, че по негово време вече само аристокрацията е живеела зад укрепленията.
Всички стени за затворени, допълни археологът. Най-старата е била под формата на кръг. Втората е по-странна - четиристранна неправилна фигура. За третата стена Николов каза, че тепърва ще се уточнява каква форма е имала. Стените не са били за екзотика, допълни археологът. По думите му местните на практика са владеели монетният двор на Европа по него време - солта. В тези древни времена със злато всъщност не е можело да се купи нищо - украшенията са били за престиж. Солта е била най-ценното и затова обитателите на селището в Солницата са били принудени да се отбраняват от всякакви набези. За това свидетелстват близо 500-те открити върха на стрели около защитните стени, каза Николов.
През вече приключващия сезон 2020 археолозите са работили и по две къщи от късния халколит. Сградите са изгорели при силен пожар. Останките показват, че за построяването им е ползвана глина. Били са двуетажни, като не е изключено едната да е била и по-висока. Интересното е, че учените са открили доказателства, че хората по него време са били естети. В едната от къщите са намерени останки от стенопис, но тепърва ще се работи по уточняването какво е представлявал.
През тази година е открит и още един гроб от ранната бронзова епоха. Археологът Тодор Дяков уточни, че са се натъкнали на него при проучването на къщите. Погребаният е възрастен човек, но не е ясно дали е мъж или жена. Положен е на дясната си страна в ембрионална поза, като главата е в западна посока. Дяков уточни, че полагането на тялото по този начин е характерно за тази епоха. В гроба са поставени и два керамични съда - кана със странно извита дръжка и чашка. Антрополозите ще кажат нещо повече за човека, чийто гроб е открит, допълни Николов. По думите му ще бъде потърсено съдействието на учен биоархеолог от Единбург, с който вече е установено партньорство. Професорът бе категоричен, че не може да бъде направена възстановка на лицето. Науката вече отрича подобна възможност, каза Николов.
Солницата край Провадия дава големия импулс за развитието на първата европейска цивилизация в Централните и Източни Балкани, е мнението на професора. Според него хората тогава са направили производствен център, като развиват метода чрез изваряване на разсола. Вече е разкопано огромно съоръжение, където вероятно са сгъстявали разтворите. Ясно е, че те са са си произвели пещите и съдовете. Това е доказателство, че не са били нито първобитни, нито примитивни, били са умни хора, вероятно по-интелигентни от нас, просто са имали по-малко информация, каза Николов. За съжаление обаче никога няма да се разбере как са се самоопределяли и наричали, как са кръстили селището си, тъй като са нямали писменост.
И през тази година заедно с археологическите проучвания, се работи и върху аварийната консервация и реставрация, допълни Николов. По думите му обаче е важно и това, че паралелно с това обектът се и социализира - той е един от много малкото случаи, в които посетителите могат да разглеждат, докато археолозите работят.