Празникът Хелоуин се чества ежегодно в края на католическия Ден на Вси светии - през нощта на 31 октомври срещу 1 ноември, съобщи ТАСС. Първоначално Хелоуин бил разпространен в англоезичните страни, но напоследък е популярен в голяма част от Европа, Латинска Америка, Австралия, Нова Зеландия и някои азиатски държави.
Празнуването на Хелоуин води началото си от традициите на древните келти в Шотландия и Ирландия. Келтските племена разделяли годината на две части - тъмна и светла.
Преди началото на тъмния период от годината, в последния октомврийски ден се отбелязвал езическият празник на реколтата Сауин. Смятало се, че през този граничен период между лятото и зимата се отваря врата към отвъдния свят и можело духове да се окажат сред хора. За да се защитят от нечисти сили, келтите обличали животински кожи, палели огньове и организирали жертвоприношения. Сауин се отбелязвал и след разпространението на християнството на Британските острови през 2-4 век. За да намали влиянието на езическия празник, Католическата църква започнала от 8-ми век да отбелязва Деня на Вси светии - 1 ноември. Въз основа на тези два празника се оформили традициите, свързани с Хелоуин, който включва келтски обичаи и католически обряди.
Главният атрибут на празника е фенер от тиква, в чиято вътрешност е поставена свещ. Този атрибут символизира края на прибирането на реколтата и освен това помага да се прогонят злите духове. Първоначално за създаването му в Шотландия и Ирландия била използвана ряпа. След като английски емигранти пренесли традициите на Хелоуин в Северна Америка, вместо ряпа, се пристъпило към използване на по-достъпната в Новия свят тиква.