Най-новата идея на успешния продуцентски тандем Иван и Андрей е съвместно музикално турне на български и македонски музикални звезди „One Love”, което започва в разгара на лятото – на 22 юли в Банско. Идеята за него се ражда още през 2009 година, когато двамата реализират „Мюзик Айдъл 3” за България и Македония. Името неслучайно е „Една любов” – тъй като в него именно любовта ще е тази, която няма да познава граници, както споделят и те „любовта към музиката обединява поколения и хора, отделени от граници”.
Турнето ще премине през 8 лъча - в 8 града почитателите на българските и македонските изпълнители ще могат да се включат в него. На 26 юли е концерта в Охрид, на 27 юли в Струмица, на 17 август - Слънчев Бряг, 18 август – Варна. На 6 септември, в деня на Съединението, изпълнителите ще се представят в Пловдив. 30 септември е денят за концерт в Скопие, а финалът е грандиозно шоу на 7 октомври в София. Изпълнителите, които се включват в турнето, са Криско, Слаткаристика, Гери-Никол, Тони Зен, „Ъпсурт”, DJ Гоце.
Продажбата на билети в мрежата на „Ивентим” е вече в ход, като най-бързите фенове ще могат да закупят пропуски на промоционална цена. По време на цялото турне „One Love” пък, хората ще имат възможност да участват в различни активности и да печелят страхотни награди.
Разбрах как се е родила идеята за турнето, но ми е интересно в процеса на организация случи ли се нещо неподозирано, което не сте слагали в сметките с Иван?
- По принцип организацията на това турне е сложна, защото е в две държави. Изисква по-сложна логистика, а ние не познаваме част от правилата и начина на работа в Македония. Там обаче, имаме партньор – компанията на Саня Николич, с която водихме всъщност третия сезон на „Мюзик Айдъл” в България и в Македония. Те ни помагат много. Иначе поне засега няма нищо неочаквано – случва се, както си го представяхме с Иван от самото начало. Първо феновете го чакат с нетърпение и второ – по-възрастното поколение осъзнават придадената стойност на това събитие. То не е просто поредното комерсиално турне, а е нещо, което носи емоционална стойност. България и Македония са много емоционално свързани държави.
Изпълнителите, които участват, са доста млади – и Криско, и Гери-Никол. Дали те могат да осъзнаят, да разберат пулса на тази емоция, за която говориш – и в исторически, и в чисто човешки план?
- Това няма никакво значение, важното е младите хора да се забавляват. А иначе, ние, българите, в гените си, в ДНК-то си, носим любовта към Македония. А дори и някой да е забравил това сега, в XXI век, нашите деди, кръвта, която тече във вените ни – е свързана с Македония. Всеки втори или трети човек има корени там, включително и от Егейска Македония. Свързани сме генетично. И дори и някой да не знае историята, даже тя изобщо да не го вълнува, важното е младите хора да се забавляват, да са заедно и музиката да ги събира. Иначе си много права за това, че е добре всеки човек да познава връзката между двете държави, чисто историческите факти. Но дори и да не ги познава, се надяваме хората да усетят емоцията. Интересът е наистина голям. Очакваме, както на концертите в България да има много хора от Македония, така и обратното.
А на ниво дисциплина как стоят нещата? Как се съчетават в този смисъл Криско, Гери-Никол, Ъпсурт, които са звездите от българска страна на това турне?
- Ще дам пример с „Фермата”, която започва тази есен. Там организацията е свързана с това да ръководиш стотици хора. С Иван сме свикнали да работим с много хора. И все пак, не мога да си кривя душата – когато хората са от Балканския полуостров, дисциплината не винаги е на най-доброто ниво (смее се). Но няма как да гледаме критично към млади хора, които просто гледат по-свободно на живота, защото допреди няколко години и ние с Иван сме били такива. Интересно е, че когато общуваме с по-млади хора, ние гледаме и да се забавляваме наравно с тях. Всъщност това е неминуемо, когато се занимаваш с телевизия, с музика, с кино.
Преди време беше споделил, че би си дал сам на себе си следния съвет: „Не взимай живота прекалено сериозно!” Този смисъл още ли е актуален?
- Ооо, хубаво, че ми го каза, защото трябва по-често да си го припомням. Много е вярно. Ако трябва да бъда честен, бях го забравил, но е абсолютно вярно, а и все така актуално. Когато си давах този съвет беше, не защото някога съм взимал на сериозно всичко, а може би заради факта, че съм човек, който лесно се впряга за много неща. Приемам ги доста емоционално, такъв съм си и едва ли ще се променя.
Обикновено, когато хората са приятели в живота, гледат да не смесват приятелството с бизнес, за да не го развалят. При вас с Иван обаче, май това правило не е валидно – много здрава продуцентска спойка сте! И все пак за какво спорите най-често?
- Никога не казвай „никога” (смее се), но така изглежда, да. Водим спорове понякога. На никой не му е ясно всичко винаги. Например сега, въпреки че работим заедно вече толкова години, това, в което навлизаме – ивенти, фестивали, турнета – е нещо съвсем ново за нас. Стараем се да опознаем процеса максимално добре. Очакваме от хората на „One Love” да се забавляват, затова ще им предложим страхотни спектакли. Идеята не е просто някой да отиде за 1-2 часа на някакъв концерт, а да има цяло изживяване там. Затова ивентите ще продължават по 5-6 часа.
А защо с Иван не пробвате да изпеете нещо в дует, например с Криско?
- За съжаление сме пробвали (смее се). Имаме песен от 2000 или 2001 г. – кавър на песента „Залез” на братя Аргирови. Но това определено не е нашата сила. Но виж, даваш ни идея. Може на някой от концертите да излезем и да пеем с тях, само не знам дали няма да изгоним публиката (смее се).
Според мен ще е много забавно!
-Добре, дадено тогава! Ще го направим! (смее се)
Тази есен ще видим новото издание на „Фермата”, а се сещам, че когато представяхте проекта за първи път, Иван показа как се транжира агне… Какви изненади ще има сега?
- (смее се) на Иван Ути (Ути Бъчваров, бел. ред.) му показа как се транжира месо на един фестивал в Родопите. Но ако ме питаш дали сме задобряли в транжирането на месо – не (смее се). Но и този формат е много различен. Той даде напълно нов смисъл на понятието „риалити”. „Фермата” спада към групата на така наречените от мен „риалитита с преспиване”, в който хората изцяло се разкриват пред камерата. Но за разлика от предаването ни сега, то не е поредното безцелно напиване и търкаляне на хора по диваните.
Опитваме се да дадем смисъл на този проект. Търсим любовта към земята, към България, съвременният израз на патриотизма. Ще продължим с това послание и този сезон. Кастът е невероятен и ще има уникални участници. Вече един месец продължават кастингите, като се явиха повече хора, отколкото всяка една предходна година. Много са нахъсани и мисля, че на есен зрителите ще видят невероятен подбор от уникални образи.
По-взривоопасни от тези, които видяхме в предишното издание ли?
- Очаквайте да видите хора, които са крайно нетипично за риалити формат. Не са показвани до този момент. Много изненади сме подготвили!
Мисля си, че всичко, с което се занимавате, е по някакъв начин обвързано със смисъла на кауза. Дори и сдружението ДНК, което създадохте?!
- Това, в което аз истински вярвам е, че в последните години, за съжаление, когато говорим за патриотизъм, ние непрекъснато се връщаме в миналото. Спомняме си за великите ни възрожденци, великите владетели от Средновековието, легендарни бойни битки и т.н. Но винаги патриотизма и любовта към отечеството живее в миналото, а тя трябва да живее в настоящето. Трябва да правим неща днес, 2017-та година, които да допринасят за това България да е страна, в която да се живее по-добре, в която да се раждат повече българчета, и хората да са по-щастливи. Патриотизмът трябва да има съвременно измерение, а не просто да развяваме учебниците по история и те да са единствения ни извор на национална гордост.
Вечно актуален въпрос – имаме ли реална кауза? Защото, уви, доста често се говори за така нареченото стопяване на нацията, което е ужасно, дори и само като звучене?!
- О, да, три са основните каузи, заради които създадохме ДНС – да се раждат повече българчета, да се опитаме да държим близко до себе си и да използваме този потенциал, който имаме от милиони българи, които напуснаха България, а и тези, които по стечение на обстоятелствата са останали в съвременните граници на България, и разбира се, да правим така, че да създаваме условия хората в страната да имат работа и да бъдат щастливи. Да ползваме природните си ресурси, а не да се превръщаме в резерват заради липсата на диалог между бизнеса и еколозите.
Ти се определяш като националист, но в какво точно се изразява този национализъм, защото смисъла и на тази дума е доста преекспониран в днешно време?
- Затова все се хващам за този смисъл, че важните послания не трябва да живеят само в миналото. Всички харесват патриотизма, когато говорим за история, но когато започнем да говорим за неговите съвременни аспекти, започва да изглежда смешно и пародийно.
Не е срамно през 2017-та година да бъдеш патриот! Не означава, че си потен чичко с мустак, както се опитват да го представят определени хора, които, както се казва, работят, за да унижат националното ни достойнство. Не означава, че си ретро или че не си космополитен, или че не се чувстваш добре в Италия, или във Франция, или в Щатите, където и да е. Просто означава, че си обичаш родината. Това може да бъде модерно.
Разговорът ни започна с темата за вечната любов между България и Македония, на която се основава и съвместното музикално турне „One Love”, чиято организация сега е в разгара си. А не би ли искал един ден, когато се решиш на тази стъпка, да вдигнеш една македонска сватба?
- (смее се) какво да ти кажа, аз съм се женил веднъж, знаеш, не беше кой знае колко голям успех. Не знам дали това е най-важното, но бих искал да бъда щастлив с човека, с когото съм, а брака няма абсолютно никакво значение. Плюс това плановете за сватбите са приоритет на жените, мъжете не се палим чак толкова по тези въпроси (смее се). А ако някой мъж ти каже, че това, което наистина го вълнува, е свързано със сватба, да знаеш, че нещо не е наред. А иначе няма нужда да изглеждаш като Балканджи Йово, за да бъдеш патриот в XXI век. Всъщност патриотизма е повече състояние на духа, отколкото някаква показност.
Интервю на Анелия ПОПОВА