Американски лекар твърди, че човек може да възкръсне няколко часа след смъртта, пише "МегаВселена", позовавайки се на BBC.
„Има случаи, когато хора възкръсвали 3, 4 и дори 5 часа след настъпването на смъртта, и са продължили да живеят хубав живот”, обяснява д-р Сам Парния, директор на центъра по реанимация в университета „Стоуни Брук” в Ню Йорк.
Мнозина смятат, че спирането на сърцето е равнозначно на смърт, но това още не е финалната черта. Лекарите дълго са смятали, че ако отсъства сърцебиене повече от 20 минути, мозъкът страда от непоправими увреждания. Но както твърди д-р Парния, това може да се избегне с помощта на грамотна реанимация и грижи.
Той обяснява, че е важно да се провежда масаж на сърцето с правилната честота и сила, за да не се стига до хипервентилация на пациента. Реанимацията може да се продължи с помощта на апарати.
Д-р Парния обяснява, че след като мозъкът престане да получава постоянно подаване на кислород чрез кръвообращението, той не умира веднага, а изпада в нещо като спящ режим, предотвратявайки собствения си процес на разпад.
Процесът на „пробуждане” на спящия мозък е рискован, тъй като на този стадий кислородът може да бъде потенциално токсичен. Това може да се сравни с цунами след земетресение. Най-добре в такава ситуация е да се охлади пациентът до 32 градуса, което забавя разпада на мозъчните клетки.
Мнозина са свикнали да смятат, че смъртта е внезапно събитие, но на клетъчно ниво процесът преминава през известен период от време.
Парния твърди, че около 10% от пациентите преживяват клинична смърт. Някои специалисти смятат, че тя се предизвиква от неврологичната активност. Както обяснява британският психолог Каролин Уот, специализирана в паранормални случаи, около половината от всички пациенти споделят за предсмъртен опит, когато не са били близо до смъртта. Те го изпитват по време на травматични преживявания, например по време на раждане. Но каквито и да са били усещанията, те може да не се явяват запознанство с отвъдния живот.
„Хората от цял свят описват едни и същи състояния, но тяхната интерпретация зависи от убежденията им”, разказва Парния. Най-често се описват силна ярка светлина, извънтелесни преживявания (летене над хирурзите в операционната), друга реалност или измерение, различни срещи (с ангели или мъртви роднини), тунел, чуване на глас, който съобщава, че още не е време, равносметка на изминалия живот.
Много хора, преживели клинична смърт, твърдят, че са станали по-уверени в себе си и по-открити след преживяване на предсмъртен опит. Мнозина от тях променят отношението си към живота, започват да го ценят повече, да съпреживяват, стават по-търпеливи и разбиращи.
Повечето започват да вярват в духовния свят, което не е задължително да води към по-често посещаване на църква, а по-скоро към засилване на вътрешните лични духовни качества. И накрая хората след клинична смърт често казват, че не се страхуват от смъртта, и смятат, че отвъд ги очаква положителен опит.