Това съобщиха от Съдебна палата-Пловдив.
Пловдивският окръжен съд уважи жалбата на обвиняемия Светослав Д. за изменение на размера на мярката му за неотклонение „парична гаранция” и я намали от 5000 лв. на 1000 лева.
Срещу него е повдигнато обвинение за престъпление за това, че на 15 юни в Пловдив на Автомагистрала „Тракия” при управление на автобус „Мерцедес” е нарушил правилата по Закона за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил смъртта на осем лица и телесни повреди на 10 лица, като случаят е особено тежък.
За да намали размера на наложената на обвиняемия Димитров “парична гаранция” съдът отчете преди всичко, че липсват каквито и да било мотиви, въз основа, на които прокуратурата е определила нейния размер от 5000 лева.
При определяне на мярката за неотклонение се взема предвид степента на обществена опасност на престъплението, доказателствата срещу обвиняемия, здравословното му състояние, семейното му положение, професията, възрастта и други данни за неговата личност, а според чл. 61, ал.2, НПК и имущественото положение на обвиняемия.
В случая Окръжна прокуратура-Пловдив не е отчела всички законови изисквания при определяне размера на гаранцията на Димитров. Данните по делото сочат на тежко семейно положение – обвиняемият е баща на две малолетни деца – десетмесечно и шестгодишно, като със съпругата му се грижат и за отглеждането на нейното непълнолетно дете от предишен брак.
По делото се намират и данни за хронично заболяване на съпругата, изискващо постоянно медикаментозно лечение. Данните по делото сочат, че обвиняемият получава минимална работна заплата, като за всеки курс му плащат по 50 лв. допълнително и то нередно. Няма данни той да получава доходи от друга дейност.
При това положение, определеният от прокуратурата размер на гаранцията е очевидно непосилен за Димитров и неговото семейство. Така наложената мярка за неотклонение на практика се явява равносилен на следващите по-тежки мерки: „задържане под стража” или „домашен арест”, които прокуратурата може да поиска да бъдат наложени, ако Димитров не внесе гаранцията в определения му срок. Затова съдът прие, че съответстващо на степента на обществена опасност, на семейното и имущественото състояние на подсъдимия се явява именно „парична гаранция” в размер на 1000 лв.
Определянето на по – висок размер според съда би имало характер на репресия, а по – малка не би съответствала на степента на обществената опасност на деянието.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.