Всички осъдени, включително при условията на рецидив, могат да бъдат помилвани тогава, когато Конституцията, наказателно-правните закони и правилата на наказателно-изпълнителното право вървят в синхрон.
Това коментира вицепрезидентът Маргарита Попова пред журналисти в рамките на кръгла маса „Помилването: социални митове и правна реалност".
Форумът, организиран от Администрацията на Президента, събра на дискусия по въпросите на помилването експерти на Комисията по помилването при вицепрезидента, магистрати, криминолози и психолози.
Експертите на Комисията по помилването ще подпомогнат затворите при единното прилагане на методиката за оценка на риска по отношение на лишените от свобода, информира вицепрезидентът. Методиката дава представа доколко едно лице, излязло на свобода, може да бъде успешно интегрирано в обществото и да не попадне отново в местата за лишаване от свобода. Според експертите, сегашната методика не е адаптирана и не се прилага по един начин в различните места за лишаване от свобода. В рамките на месец и половина експертите на президентската администрация са посетили всички затвори в страната, като приложението на системата за оценка на риска е сред проучените въпроси. Целта на една бъдеща адаптирана методика, за изготвянето на която ще бъде потърсена и германска експертна помощ, е затворите да предоставят оценки, изработени по едни и същи критерии, поясни Маргарита Попова.
Държавната власт е силна и единна в работата си за обществото, когато в основата й стоят моралът, разбирането и уважението към принципите на правовата държава, каза вицепрезидентът в приветствието си към участниците в кръглата маса. Председателят на Комисията по помилването д-р Ива Пушкарова посочи, че за първи път при прилагането на института на помилването се води детайлна статистика в областта. Пушкарова разясни принципите в дейността на Комисията, като подчерта, че анализаторската работа на експертите гарантират липсата на субективен фактор при решаването на случаите.
Отношенията на помилването към другите институти на наказателната политика, как стои въпросът с помилването на български граждани, осъдени в чужбина, допустимостта на груповите помилвания, както и статутът на помилването като конституционно право, са сред темите, обсъждани от експертите в рамките на дискусията.