Имаме разделен Висш съдебен съвет на две колегии и възможност кандидатури да се издигат само от прокурорската колегия или от министъра на правосъдието. Това е едната голяма разлика, а другата е в публичното гласуване. Така в ефира на БТВ бившият правосъден министър Антон Станков. С тези си думи той коментира приликите и разликите в избора на главен прокурор през 2006 г. и през 2019 г.
Според него публичното гласуване създава проблем, защото свободата на вътрешното убеждение на волята е част от съдебната система, от вземането на решението.
„Ако вотът за Иван Гешев беше таен, може би щеше да е по-различен”, предположи Антон Станков.
Възможността министърът на правосъдието да направи номинация сега има много по-голяма тежест, отколкото в предишния правен ред, отбеляза още Станков и добави, че безалтернативността в случая не е изиграла добра роля, а е оставила горчив привкус. „Иван Гешев се състезаваше със себе си, но това състезание беше тежко”, коментира Станков.
„Прокуратурата е пирамидална структура с едноначалие. Това че 11 прокурори, включително и сегашният главен прокурор, издигнаха само една кандидатура, отново показва на преден план проблема за единоначалието в прокуратурата. Не си дадоха сметка колегите,че сами себе си показаха в една друга светлина. Дали пък не е било по нареждане това издигане на една кандидатура”, посочи още Антон Станков.
Според него подкрепата, която Гешев е получил от от изпълнителната власт, в лицето на МВР структури, ДАНС и т.н., за пореден път поставя и другия въпрос – къде е мястото на прокуратурата, в съдебната власт или в изпълнителната.
Не мога да предположа дали президентът ще издаде указ за избрания за главен прокурор Иван Гешев, но категорично съм на мнение, че той няма срок за за това, каза още Антон Станков. Според него Румен Радев има много силен правен екип, който ще го посъветва как да действа.