Комисията по констититуционни и правни въпроси в парламента се събра на първо заседание. След промяна в дневния ред, депутатите решиха да бъдат обсъдени законопроекти за промени в Изборния кодекс, както и проекти за промени в Закона за вероизповеданията, освен промените в Закона за съдебната власт (ЗСВ).
В дневния ред на комисията първоначално бяха включени единствено три предложения за промени в Закона за съдебната власт свързани с Висшия съдебен съвет и главния прокурор. Те са на „Възраждане“, „Има такъв народ“ (ИТН) и от "Продължаваме Промяната – Демократична България" (ПП-ДБ).
В началото на заседанието Росен Желязков, назначен за председателстващ комисията, приветства народните представители, предаде БТА. След проверка на кворума беше предложено от народни представители да се включат в дневния ред като извънредни точки – пет проекта за промени в Изборния кодекс – на ИТН, на „Възраждане“, на „БСП-Обединена левица“ и два от страна на ПП-ДБ, както и проектите за промени в Закона за вероизповеданията, внесени от ГЕРБ - СДС, „Възраждане“ и „БСП-Обединена левица“. Почти единодушно депутатите приеха промяната в дневния ред.
ИТН предлага промяна в начина на изготвяне на избирателните списъци, промяна на вида на машинното гласуване; създаване на преброителни комисии и отлагане влизането в сила на създаването на избирателен район в чужбина, както и изцяло ново създаване на преброителни комисии.
Законопроектът за промени в Изборния кодекс, внесен от “Възраждане”, предвижда премахване на хартиените бюлетини, номерата в бюлетините и параваните, зад които се гласува. Предлага се още в държави от ЕС да се образуват до 20 секции извън дипломатическите и консулските представителства на България в съответната държава. Включени са промени по отношение на критериите за избор на членове на Централната избирателна комисия (ЦИК), свързани с техния управленски и професионален опит и изисквайки политическа необвързаност - липса на заемани партийни функции или активна политическа дейност в период от три години. Друго предложение е да отпаднат номерата в бюлетините, да останат само имената на партиите и коалициите.
"БСП-Обединена левица“ предлагат регионални преброителни центрове и активна регистрация на избирателите, за да бъдат изчиствани "мъртвите души". От БСП заявиха, че промените се налагат заради редица нарушения в последните избори.
ПП-ДБ също предлагат да бъдат въведени преброителни центрове или преброителни комисии. Така ще бъдат преодолявани редица недостатъци, мотивираха се вносителите. Друго предложение е връщане на машинния протокол. Да се въведат нов вид сканиращи машини за сканиране на бюлетините и така да се стигне до по-малък брой невалидни бюлетини. Начинът, по който ще става избирането на членовете на ЦИК също е сред предложенията на ПП-ДБ. Друга идея е свързана с актуализиране на избирателни списъци.
По време на дебатите Александър Рашев от „Има такъв народ“ заяви, че неговата група ще подкрепи всички законопроекти за промени в Изборния кодекс на първо четене. Това обяви и Рая Назарян от ГЕРБ - СДС. Ремзи Осман народен представител от парламентарната група на „Демокрация, права и свободи – ДПС" коментира, че българският избирател няма да бъде улеснен, ако се премахнат номерата на бюлетините, които отбелязват съответната партия. Той се обяви и против предварителната регистрация за включване в избирателните списъци. Други изказвания от народни представители по проектите нямаше.
В крайна сметка депутатите приеха на първо четене всички законопроекти за промени в Изборния кодекс.
Законопроектите за измения в Закона за вероизповеданията също бяха приети от народните представители на първо четене, като единствено Атанас Славов от ПП-ДБ взе думата по време на дебатите. Предложенията на ГЕРБ - СДС и "БСП-Обединена левица" левица бяха приети с 20 гласа, без "против" и "въздържал се". Текстовете на "Възраждане" получиха подкрепа от 17 души, а трима се обявиха "против".
От „Възраждане“ предлагат да се попречи на възможността за регистрация на повече от една православна църква като юридическо лице, която да използва в своето наименование названието “православна”. Цели се обезверяване и принизяване на нравствеността на обществото. Това дава отражение в други страни на обществения живот, посочват вносителите в мотивите си.
ГЕРБ - СДС предлага единствен представител на традиционното за страната вероизповедание - източното православие, да е Българската православна църква (БПЦ)-Българска патриаршия (БП). Според ГЕРБ-СДС регистрираните вероизповедания могат свободно да определят своите наименования, но ясно трябва да се отличават от единствената признатата по закон православна църква, а именно Българска православна църква – Българска патриаршия.
"БСП-Обединена левица" предлага да се внесе яснота в текстове от закона. Става дума за регистриране на вероизповеданията, които са в противоречия със закона. Така ще се запази името на Българската православна църква (БПЦ) с това наименование.
Повод за промените е решение от 16 декември на Върховния касационен съд,с което се вписва в публичния регистър на съда религиозна институция с наименование „Българска православна старостилна църква“.