През последните седмици започна да се поставя въпросът защо още нямаме получено второто плакане по ПВУ. Това ще бъде тема и по време на предизборната кампания. Фактите са ясни – ГЕРБ и ДПС саботират правосъдната реформа. Това заяви депутатът от ПП-ДБ и бивши премиер акад. Николай Денков пред медии.
Той уточни, че за да бъде извършено плащането, трябва НС да приеме четири акта.
„Първо – влизане в сила на Закона за личния фалит. Законът за личния фалит е приет на първо четене на 15 юни 2023 г. и оттогава досега виси тук в НС. Той е блокиран в момента в Комисията по правни въпроси с председател от ГЕРБ.
Вторият – приемане на правилата за работа на Националната комисия за противодействие на корупция, изпратени за първи път на ЕК през октомври и досега върви кореспонденция, която по същество ГЕРБ и ДПС не приемат част от изискванията, които осигуряват правилна работа на Комисията. Затова на 6 март внесохме вариант на тези правила в НС, и досега не е внесен за разглеждане. Правилата са блокирани в Комисията по превенция и противодействие на корупцията с председател Рая Назарян, също от ГЕРБ.
Третият закон е Законът за защита на сигналоподателите. Проектът бе променен то ГЕРБ по неприемлив начин за ЕК – искаха да не се разглеждат сигнали от преди 2021 г., сетете се сами защо е това. Този законопроект също е блокиран в Комисията по правни въпроси. Четвъртият неприет акт е Пътната карта за климатична неутралност, включен в програмата за тази седмица, надяваме се поне той да бъде приет“, обясни той.
Атанас Славов, бивш правосъден министър, уточни: „Три конкретни причини, заради които ГЕРБ и ДПС ни закараха на избори. Първо, за да запазят удобните си мнозинства във Висшия съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет. На второ място – за да използват предизборно Антикорупционната комисия, която от септември е с увеличени правомощия, но със старо ръководство. Третата причина – да получат амнистия за потенциални разследвания и сигнали от преди 2021 г.“
"МС още миналата година свърши всичко, което зависи от него. Това, което остава да се свърши, е да си осигури мнозинство в НС. Няма как аз като премиер да осигуря мнозинството тук", допълни още Денков.
Той отново заяви, че законите са блокирани от ГЕРБ, тъй като са блокирани от комисии, председателствани от членове на партията. "Фактът е абсолютно ясен – този, който блокира, след като МС си е свършил работата, е съответния председател на комисията от ГЕРБ."
От ПП-ДБ настоява за незабавното приемане на тези законодателни мерки, за да можем да получим второто плащане по ПВУ. Планът не е просто европейска програма, а механизъм за реформи и инвестиции, който ще позволи на България да направи отдавна отлагани критични реформи – особено в сектори като енергетика, върховенство на закона, дигитализация. Тези средства не трябва да бъдат загубени, за да не се наложи държавният бюджет да финансира реформите за сметка на парите за здравеопазване, образование, социална политика, инфраструктура и др.
От партията припомнят, че от юли 2020 година, когато Европейският съвет създаде Механизма за възстановяване и устойчивост, до април 2021 година, ГЕРБ не изработи и не предаде българския ПВУ - заради което държавата губи предварително финансиране от 1.5 млрд. лв. Първото служебно правителство на президента Радев официално подаде на ЕК версия на плана през октомври 2021 г. - с предвидено затваряне на 1.4 ГВ ТЕЦ мощности и изграждане на газова мегацентрала. ЕК не одобри тази версия на плана.
Редовният кабинет “Петков” ревизира отхвърления от Еврокомисията план - намери решения за енергетиката (изваждане на мегагазова централа и затваряне на 1.4 ГВ мощности) и за върховенството на закона (ангажименти за отговорност на главния прокурор и реформа на анти-корупционната комисия). Европейският съвет и ЕК одобриха ПВУ през май 2022 г.
През август 2022 г. беше подадено първо искане за плащане, като 2.6 млрд. лв. бяха получени след стандартната 3-месечна оценка на ЕК през декември 2022 г., по време на втория служебен кабинет на президента Радев.
През юни 2023 г. кабинетът “Денков” наследи изпълнени по-малко от половината етапи и едва 3 от 21 законодателни мерки, необходими за второто плащане. До октомври 2023 година бяха изпълнени допълнителни 28 етапа по 2-рото плащане, от които 18 – законодателни). Към април 2024 г. всички мерки от компетенциите на Министерския съвет бяха изпълнени, както и 17 от 21 законодателни мерки.