Депутатите приеха на първо четене законопроекта за насърчаване на научните изследвания и иновациите, чийто вносител е Министерският съвет.
Вчера депутатите започнаха дебатите по предлаганите текстове, но пленарното време не стигна, за да вземат отношение всички желаещи и проектът да бъде гласуван.
Бе гласувано и срокът между двете четения да бъде три седмици.
С приемането на нов закон се цели трайното законодателно уреждане на обществените отношения, свързани с научноизследователската и иновационната дейност и съгласуваност при прилагането на обща политика за развитие на научните изследвания и иновации. В него е заложено насърчаването на научните изследвания и иновациите да се извършва чрез изпълнението на многогодишна Рамкова програма за научни изследвания и иновации, която ще определи обхвата, областите и дейностите за тяхното финансиране в съответствие с националните стратегически документи.
Красимир Вълчев от ГЕРБ-СДС предупреди за възможна злоупотреба заради предвидената опция Центровете за компетентност и върхови постижения да бъдат поети от юридически лица с нестопанска цел. Антоанета Цонева от ПП-ДБ пък призова за регионализация на научните изследвания, за да се отприщи икономическия потенциал на отделните райони.
Ивайло Папов от „Възраждане“ смята, че това е поредният опит на МС да решава едни проблеми, които не им се получават. Румен Гечев от БСП пък посочи, че проблем представлява фактът, че пише, че стратегията за развитие на научните изследвания в България се приема от МС, и попита не трябва ли тази стратегия да бъде обсъждана в парламента по предложение на МС и приемане в парламента, след като тя трябва да е дългосрочна. Според него не може стратегията да бъде обвързана само с програмите за научни изследвания на Европейката комисия и Европейския съюз.
Депутатите приеха на първо четене и промените в Закона за насърчаване на инвестициите, в който са записани мерки за помощ за насърчаване на инвестициите се прилагат в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) № 651/2014. като многосекторна схема за регионална инвестиционна помощ и схема за помощ за обучение. Инвестиционният проект води до нетно увеличение броя на служителите в съответния стопански субект в сравнение със средния им брой през предходните 12 месеца, след приспадане от броя на създадените работни места през този период, изразени в единици труд за година.
Предвижда се всяко работно място да е заето до три години от приключването на инвестицията, както и то да се запазва в съответния регион за най-малко пет години от датата, на която на длъжността е назначено лице за първи път.
С промените се предвижда също най-малко 25% от допустимите разходи за материални и нематериални активи да се финансират чрез собствени ресурси или чрез външно финансиране под форма, която изключва публична подкрепа. Досега изискването беше за 40% от приемливите разходи да са собствени.
Депутатите гласуваха в срок от три месеца след влизането в сила на закона правилникът за прилагането му да се приведе в съответствие с него и с Регламента на ЕС, като е посочено, че схемата за регионална инвестиционна помощ и схемата за помощ за обучение са със срок на валидност до 31 декември 2023 г. Схемата за регионална инвестиционна помощ и за помощ за обучение, освободени от задължението за уведомяване, няма да се прилагат до привеждането на правилника в съответствие с Регламента.
Министърът на иновациите и растежа, който е администратор на помощ, ще изготвя обобщена информация за всяка схема и ще я предоставя на Европейската комисия по реда и в сроковете, предвидени в Закона за държавните помощи и Регламент (ЕС) № 651 от 2014.
Със 129 гласа "за" народните представители приеха на първо четене и Законопроект за ратифициране на Консултантски център INVESTEU по споразумение между Министерството на иновациите и растежа и Европейската инвестиционна банка за консултантски услуги.
Споразумението е подписано в София на 2 ноември 2023 г. В доклада на комисията по европейски въпроси се отчита необходимостта от предоставяне на консултантски услуги от страна на международна финансова институция с цел проучване и изготвяне на структурна целесъобразност и ефективност на Българската банка за развитие и Фонд мениджър на финансови инструменти в България и да се оформи стратегия за преструктуриране. Въз основа на направеното проучване се очаква предложение за оптимизация в структурите и на двете финансови дружества. Възнаграждения за осъществяване на консултантските услуги към Европейска инвестиционна банка не се предвиждат, се казва в доклада на комисията.
В хода на дискусиите Манол Пейков се обърна към Цончо Ганев и групата на „Възраждане“: „Колкото пъти извадите от джобчето портативната писалчица, за да напишете на дъската на живота думата „патриотизъм“, толкова пъти прозира отдолу думата „Путин“ и думата „подлога“. Моля, придържайте се към по-прости и разбираеми за колегите ви понятия“.
„Обидно е за институцията парламент да говорят хора, които са в нетрезво състояние, крещят, залитат, едвам ходят, с едни и същи дрехи една седмица, вмирисани, гнусни. Наздраве, Маноле!“, отвърна Ганев.
Явор Божанков също се изказа от трибуната: „Цончо Ганев е истински мъжкар, с тази строга прическа лъха на тестостерон. В речника срещу думата „мъжкар“ стои негова снимка, с излизанията му на трибуната комплексира всички мъже в залата.“
„Цончо Ганев се пръска с парфюм „Тройнор“ и не може обонянието му да усети финеса на френските парфюми – това е негов проблем", допълни още Пейков.
Стоян Таслаков пък заяви, че в залата се е заселил „облак от винарки“.