Докъде водят безбожието и фарисейщината? До насилие и побоища над жени и деца

Днес в календара е отбелязано, че 25 ноември е Международен ден за борба и премахване на насилието върху жени. Ясно е, че това отвратително явление не се бори и няма как да се пребори със специална дата в календара. Но е добре, че международната общност все още има сетивност и емпатия към човешкото страдание по света – в случая към пребиваните жени. У нас, за съжаление, агресията към нежния пол расте в геометрична прогресия. Увеличава се броя и на децата и юношите насилници. Те са забравени от своите родители и както казваше един класик – оставени сами на себе си, стигат до диващина.

Днес столицата осъмна с новината, че

двама 16-годишни агресори са вилнели в един от моловете – плюели и ритали другите посетители, а един сервитьор в сладкарницата, който се осмелил да им направи забележка, е бил пребит и е в болница със сътресение.

Преди дни МВР алармира за такива зверщини в друг мол, пак в столицата, където организирани в групички подрастващи вилнеели на воля и издевателствали върху мирните граждани.

Надали е нужно да припомням, че моловете бяха замислени като по-културни европейски търговски центрове, където по дефиниция много бедни хора не ходят. От години там се стичат клиенти от цялата държава и няма никакви ограничения за посещаемостта, както и трябва да е. Какво се случва обаче след т.нар. „ковид пандемия”? Както правилно прогнозираха психиатри като например д-р Веселин Герев пред мен, агресията сред младите и децата се засили, а травмите от този болен за човечеството период ще трябва да се лекуват години наред – поне 8, според лекаря.

Лично аз се отказах да посещавам кината в тези центрове, а предимно затова ходехме с приятелите ми там. Защото малки гаменчета се барикадират с храна като за седмица на последните редове и от там замерват с пуканки и с каквото им падне хората в кино салоните. Също така не е никак приятно да се слушат крясъците и виковете на представители от поколението, което расте със слушалки в ушите и окови на душите.

В моловете обаче се намират магазини, предлагащи скъпи световни марки стоки и няма никакво оправдание за собствениците на тези търговски центрове – те могат и трябва да ограничат достъпа на хулиганстващите елементи там. Вероятно биха могли да си позволят по-добра охрана, а и полицията също могат, ако искат, да помогнат за овладяването на подобни свинщини. Нищо европейско и цивилизовано няма в случващото се в тези обекти.

Припомням, че пак в такъв търговски обект, но в Пловдив, бе заснета и после публикувана гаврата с едно дете със специални потребности, малтретирано от Емили Тротинетката и нейни авери с подобни характеристики.

Част от децата-агресори може би са от семейства, в които има насилие. Може би. А може просто никой да не им обръща внимание и те да растат с чувство за всепозволеност.

За мен продължава да е странна статистиката, идваща от МВР, според която

най-много биячи на жени има в големите градове и първенец подобаващо е столицата, следвана от Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора и прочее. Но не е Перник, ти да видиш!

Според част от специалистите в тези изследвания, това се дължи на факта, че в градовете се стече народът през последните над 30 години в търсене на препитание и начин на съществуване. Мисля, че това обяснение и изсмукано от пръстите, но нейсе.

Също така, на глинени крака стои и аргументът, че някакви индивиди бият жените си, защото видите ли не сме били приели Истанбулската конвенция. Не е вярна тази причина, защото Франция например я прие, а там зверствата спрямо дамите също бележи срамен ръст. У нас си има достатъчно закони и норми за ограничения на срамотното явление, но то продължава да си битува, както е известно. Смятам, че всичко опира първо до възпитанието на ценности и вяра в семейството, а после до всичко останало. Харесва ми да си препрочитам големия хуманист, учен, интелектуалец академик Дмитрий Лихачов и днес споделям с вас негови оригинални мисли:

„Негодниците винаги надделяват над почтените хора, защото те се отнасят с порядъчните хора като с негодници, а почтените хора се отнасят с негодниците като с почтени хора. Глупавият не харесва умния, необразованият не харесва образования, невъзпитаният не харесва добре възпитания и т.н. И всичко това се крие зад някаква фраза: „Аз съм прост човек”, „Не обичам да философствам”, „Изживях живота си без това”, „всичко това от лукавия” и т.н. Но в душата има омраза, завист, чувство за собствена малоценност. Натам ни завежда безбожието и фарисейщината”.

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на novini.bg

Последвайте канала на