Днес е първата сряда от месеца и законопроектите и проектите за решения в дневния ред се предлагат от парламентарните групи.
Ако те не са направили предложения, Народното събрание работи по приетата програма за седмицата по предложение на председателя и след консултации на председателски съвет, предвижда правилникът на НС.
Очаква се да продължи дебатът за Правилника за работата на 49-ото Народно събрание.
Едва след приемането му, народните представители ще могат да обсъждат и броя и имената на редовните комисии.
Лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ заяви, чеКорнелия Нинова и Костадин Костадинов се препокриват с внесените точки – изслушване на вицепремиера Атанас Пеканов и министъра на енергетиката Росен Христов. „Възраждане“ обаче смятат, че имат какво да питат вицепремиера и енергийния министър. Карадайъ оттегли предложението си.
Парламентът изслушва днес служебния министър на земеделието Явор Гечев относно намерението на правителството да отмени наложените ограничения върху достъпа на продукти с произход Украйна.
„Благодаря за изслушването, защото в медиите се появяват какви ли не интерпретации за украинското зърно. Искам да изложа фактите такива, каквито са, и да чуя вашето мнение. Още миналата година съм уведомил ЕК а смушения на пазара на слънчоглед – на 2 септември. Като министър алармирах, че европейските коридори за солидарност не работят както трябва и създават аномалии. В страната остава продукция за над 3 милиарда евро, която не може да се реализира. ЕК отговаря, че не намира големи смущения на пазара. На 15 март отново писах писмо, с което алармирам и искам отваряне на европейските средства от кризисния резерв за компенсация на производителите и искаме ЕК да се намеси на пазара на този тип аномалии, които се случват. Януш Войчеховски отговори след протести в пет държави, че ЕК възнамерява да направи пакет от мерки, който е само финансов. На 31 март няколко държави изпратиха съвместно писмо до председателя на ЕК Фон дер Лайен, с което подчертават проблемите и искат редица мерки, а тя отговори, че ЕК е готова да отпусне още средства и спиране на четири култури – пшеница, царевица, рапица и слънчогледово семе, към засегнатите страни“, заяви земеделският министър Явор Гечев.
„Аномалията в България е доста сериозна и голяма. Ние първи констатирахме това и гласът ни не бе чут още през септември. На Разпети петък имахме виртуална среща с другите министри от другите пет държави, в които коментирахме конкретните мерки, но не сме коментирали индивидуално спиране. Полша спря първо. Българската държава в първия възможен момент направи същото. Ние основно имаме проблем с няколко култури – слънчоглед, пшеница, сухо мляко, мед“, допълни още той.
Вчера Европейската комисия на практика въведе европейски забрани за четири култури - пшеница, царевица, слънчоглед и рапица, посочи той. Уверението на ЕК е, че това е до 5 юни, защото от тогава е действието на новия регламент, допълни той. Гечев посочи, че декларацията на Комисията е, че забраната на тези култури ще продължи и занапред, като ЕК включи втори пакет от култури, които различните държави са дали за обследване, сред които са сухото мляко и медът.
„Във втория пакет от 100 млн., България взема още около 10 млн. евро. Това е предложението на комисията“, посочи Гечев и добави, че тази информация е пристигнала вчера. Той отбеляза, че в забраната на ЕК в последния момент е влязъл и текст, който обсъждат на дипломатическо ниво и който казва, че сделките, които са след 5 юни, би трябвало да се изпълнят и тези, които са предварително сключени, което е съществен проблем. Гечев добави, че при европейската забрана решението на Министерския съвет за единична забрана ще трябва да бъде отменено.
По думите му отношението към Украйна не бива да е свързано с търговски отношения.
„България е втора държава по веригата. Има пренасищане на пазара в Черноморския регион. Наличност по складовете към 31 март: Пшеницата към 2022 г. по същото време е била 1,6 милиона тона, сега – 2,4 млн. тона; царевицата – със 116 хиляди тона наличности повече“, даде информация министърът.
„Последните 18 месеца в Европа виждаме тежки инфлационни процеси, които натиснаха абсолютно целия ЕС и се отразиха на цените у нас. Служебното правителство заявихте, че всъщност ще спрете над 20 стоки от Украйна, като ми е интересно направен ли е анализ как би се отразила тази забрана върху цената, която плащат потребителите в България?“, попита Настимир Ананиев от ПП-ДБ и подчерта, че родният бизнес трябва да се подкрепя, но фокусът трябва да бъде потребителят.
„Анализи постоянно се правят и ще продължават да се правят. Пазарът е нарушен, с войната на практика търговските коридори са нарушени и има аномалия не само у нас. ЕК също направи анализи, които потвърждават тезата на българското правителство. Някъде по веригата пазарът не реагира както трябва, не при производителите. Цената на потребител и производител трябва да са в баланс. Цената на сухото мляко – сега е 80 стотинки при производител, покрай нова година беше 1,10-1,20. Такова поевтиняване обаче не виждат крайните потребители“, отговори министър Гечев.
Той поясни, че е установено, че българският мед се разрежда, а той принципно е еталон за качество. „Заедно със Словения искаме промяна в регламента за пакетиране на меда, за да се вижда съдържанието.“
„Не само Унгария, а и Полша алармира по системата за ранно известявания за проблеми с качеството на продуктите. Много е важно какво влиза през българската граница. Ние проверяваме на практика всеки случай. По европейски регламент ние сме втора държава, пак да повторя. Въпреки това съм издал заповед за допълнителен контрол. Няма значими проблеми при слънчогледа, такава му е структурата. Има намерени складови вредители, допълнителни продукти – не са съществени, защото и в Румъния като първа цедка е спрян, каквото е спряно. Правим допълнителни проби и на крайния продукт. Има пълен контрол, уверявам Ви в това, няма компромис. Почти няма украинска пшеница, от която да се прави хляб.“
„Имаме 32% по-малко износ на пшеница. След последните мерки имаме добър износ – около сто тона на седмица, което се надявам да подсили нещата. Юни е жътвата – трябва да освободим място за новата реколта. Слънчогледът – произвеждаме 2 млн. тона годишно, внасяме 1 милион тон", информиа още Гечев.